2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
гр. София, 06.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 473 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ГПК, във връзка с чл. 274 ал. 2 изр. първо ГПК.
Образувано е по частната жалба на лорд проф. д-р М. Д. Д. от [населено място] против определение № 232 от 26 юни 2013 г., постановено по ч.гр.д. № 107 по описа на апелативния съд в гр. Бургас за 2013 г., с което е върната частната касационна жалба от 29 май 2013 г. против определение на същия съд по същото частно гражданско дело от 26 април 2013 г. за потвърждаване на определение № 225 от 16 декември 2011 г., постановено по гр.д. № 66 по описа на окръжния съд в гр. Кюстендил за 2011 г. за оставяне без уважение искането на Д. да бъде освободен от заплащане на държавна такса по иска му срещу [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място].
В частната жалба преди всичко се иска тя да не бъде разглеждана от никой състав на ВКС поради заведени дела срещу ВКС в СГС, за което съдът бил уведомен. Твърди се, че обжалваното определение било неправилно и незаконосъобразно, в нарушение на ГПК, тъй като е постановено от незаконен престъпен състав, при явно използване на служебно положение, при явно и реално осъществено престъпление по НК. Поддържа се, че за съдиите от апелативния съд в гр. Бургас са налице основанията по чл. 22 ГПК за отвод, предвид заведени искови молби в СГС, четири на брой, против съда и конкретни съдии от съдийския състав, постановил обжалваното определение. Сочи се, че в изпратената молба за уточнение на касационните основания частният жалбоподател е поискал да бъде освободен от заплащане на дължимата държавна такса от 15 лева поради липса на доходи. Излагат се вижданията на частния жалбоподател за причината за липсата на доходи.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение съдът приема, че в частната касационна жалба на Д. са констатирани недостатъци, указани му с надлежно разпореждане, като в дадения срок е постъпила молба-уточнение. Отстранени са били част от недостатъците на частната жалба, без да е приложено доказателство за внесена по сметка на ВКС държавна такса за касационното обжалване. Искането за освобождаване от заплащане на държавна такса по частната касационна жалба е счетено за неоснователно, тъй като по въпроса съдът вече се е произнесъл с обжалваното негово определение.
Преди всичко съдът в настоящия си състав приема, че не са налице основания за отвеждането му по настоящото дело. Извън обстоятелството, че доказателство за образувано по приета за редовна искова молба дело срещу ВКС не се представя, на членовете на съдебния състав не е известно по искане на частния жалбоподател срещу тях да е образувано наказателно производство по надлежния ред, нито да е предявен иск срещу тях, надлежно образувано от съд дело и приета за редовна по реда на чл. 129 ГПК искова молба, препис от която те да са получили за отговор. Ето защо за съдебния състав не са налице основанията по чл. 22, ал. 1, предл. второ ГПК. Дори наличието на съществуващо съдебно производство по дело срещу ВКС не би обосновало и основанието по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, тъй като съдиите от съдебния състав не се намират в трудови правоотношения с ВКС, не са поставени в каквато и да е зависимост от евентуално осъждане на касационния съд, нито подобен факт би ги поставил в състояние на конфликт на интереси предвид необходимостта да се произнесе по настоящата частна жалба по силата на случайното разпределение на делата в гражданската колегия на ВКС. На съдиите от съдебния състав не са известни други обстоятелства по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, пораждащи основателно съмнение в тяхната безпристрастност по конкретния спор. Не са налице и останалите основания по чл. 22, ал. 1 ГПК, макар такива и да не се твърдят от частния жалбоподател.
Частната жалба е неоснователна.
В декларация за материалното и гражданско състояние във връзка с искането по чл. 83, ал. 2 ГПК на частния жалбоподател, подадена на 25 юни 2013 г. в апелативния съд в гр. Бургас са отразени само обстоятелства във връзка с нереализиране на доходи от частния жалбоподател. Заявено е, че частният жалбоподател притежава един етаж в груб строеж на къща с двор от 892 кв.м., възбранена от НАП и частен съдебен изпълнител, не притежава моторни превозни средства, не притежава влогове, няма заплата, не получава наеми, не получава и няма рента и аренда от земеделска земя и други имоти. Изрично е посочено, че частният жалбоподател няма никакво дялово участие и не получава дивиденти, а от притежавания едноличен търговец не получава доходи и е на загуба. Като източник на средства за издръжка са посочени заеми и пари от роднини, и задължения за издръжка на непълнолетен син, без да е ясно какво е задължението.
Посочените обстоятелства не водят до извода за невъзможност за частния жалбоподател да заплати държавната такса от 15 лева, както му е указано от въззивния съд. На първо място, обстоятелството, че жалбоподателят притежава имот, макар и възбранен, не пречи на разпореждането с имота, а и на реализирането на доход от този имот, тъй като реализирането на доход може да се осъществи и по друг начин, освен чрез разпореждането с него. На второ място, от справката, осъществена към датата на постановяването на настоящото определение в Търговския регистър, е видно, че частният жалбоподател участва в управлението на единадесет търговски дружества, представлява три търговски дружества, участва в съвета на директорите на две търговски дружества, съдружник е в осем дружества с ограничена отговорност, еднолично притежава едно дружество с ограничена отговорност, и на негово име има вписан едноличен търговец. Извън посоченото от частния жалбоподател, че не получава дивидент от акционерното си участие, твърдението му в представената декларация не съответства на отразените обстоятелства в общодостъпната информация на Агенцията по вписванията. Предвид мотивите на въззивния съд в определение № 150, обжалвано с върнатата частна касационна жалба, частният жалбоподател е следвало да съобрази, че е необходимо при искането за освобождаване от такса за частното касационно обжалване да представи доказателства, поддържащи тезата му за липса на притежавани дялове от търговски дружества, както и за това, че не получава възнаграждение за участието си в управителни органи на съответните дружества. Накрая, по заявлението за неполучаване на доходи от едноличния търговец частният жалбоподател е следвало да представи данни за налични оборотни средства и за общото му финансово състояние към датата на подаването на декларацията, та да се извърши преценката за възможността, респективно – невъзможността, разходът за държавна такса от 15 лева да бъде посрещнат.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение 232 от 26 юни 2013 г., постановено по ч.гр.д. № 107 по описа на апелативния съд в гр. Бургас за 2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: