О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
гр.София, 13.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
дванадесети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 686/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е частна жалба на Р. Г. Т. срещу разпореждане на Смолянски окръжен съд № 886 от 12.09.2013 г. по гр.д.№ 180/ 2013 г., с което е постановено да бъде върната на Р. Т. подадената от нея касационна срещу въззивно решение № 231 от 07.06.2013 г. по в.гр.д.№ 183/ 2013 г. на същия съд. Актът е мотивиран със съображения, че цената на иска, по който е постановено решението на окръжния съд, е под 5 000 лв, а въззивно решение по искове с такава цена не подлежи на касационно обжалване.
Частната жалбоподателка поддържа, че определението е неправилно, тъй като обжалваемият интерес по делото надхвърлял 5 000 лв. Излага и доводи, че цената на иска се определя служебно от съда и че неправилно същият приел, че това е допустимо само в сроковете по чл.70 ал.1 ГПК. Освен това въпрос за тази цена бил повдигнат пред въззивния съд от ответника с въззивната жалба, а не след постановяване на въззивното решение. Твърди, че данъчната оценка на процесните имоти е над 6 000 лв, а по делото е приложена оценка за вещи, различни от процесния имот, която не е актуална. Поради това моли актът, с който касационната жалба й е върната, да бъде отменен.
Ответната по частната жалба страна М. И. В. я оспорва като счита, че преценката на въззивния съд относно възможността решението му да бъде обжалвано, се явява правилна, предвид данните за цената на предявения иск.
Частната жалба е допустима, но неоснователна.
С обжалваното по касационен ред въззивно решение е отхвърлен предявеният от частната жалбоподателка (ищца в основното производство) иск за установяване на правото на собственост и предаване на владението върху недвижим имот: застроено и незастроено дворно място, цялото от 570 кв.м., съставляващо имот пл.№ ***, за който е отреден парцел ***-*** в кв.** по ЗРП на [населено място], [община], област С. и построената в имота двуетажна еднофамилна сграда със застроена площ 50 кв.м. В исковата молба е посочена цена на иска 931,25 лв, но тази цена е с оглед предаване на владението и върху други имоти, за които впоследствие производството частично е прекратено. Данъчна оценка за имотите е издадено от [община] под № 10 от 12.01.2012 г. и в нея е посочена оценка на парцел ***-*** в кв.** по ЗРП на [населено място] от 1985 г. и постройките в него както следва: земя – 1 797,10 лв; жилище Р. 33 кв.м. – 1 578,40 лв; друг нежилищен обект Р. 16 кв.м. – 193,70 лв; и второстепенна сграда Р. 27 кв.м. – 151,20 лв. С молба от 30.01.2012 г. ищцата (сега частна жалбоподателка) е уточнила, че в момента в имота съществува единствено жилищната сграда и че само нейното предаване и това на земята се претендира. Останалите постройки не са предмет на делото. В първото съдебно заседание по делото въпрос за цената на иска не е повдигнат нито от ответника, нито от съда. Такъв въпрос е повдигнат с въззивната жалба, но съдът не го е разгледал.
При тези обстоятелства частната жалба е неоснователна.
След измененията в ГПК (ДВ бр.100 от 2010 г.), разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК предвижда начална недопустимост на касационното обжалване по отношение на въззивни съдебни актове по граждански дела, образувани по искове с цена под 5 000 лв. Когато е предявен ревандикационен иск, съдът е сезиран със спор относно вещни права и по него се образува гражданско дело. Цената на иска по това дело се определя по чл.69 ал.1 т.2 ГПК и е равна на данъчната оценка на имота, а не на ? от нея, както погрешно са приели инстанциите по същество. Независимо от изложеното, в случая цената на иска е под 5 000 лв, тъй като данъчната оценка на процесното дворно място е 1 797,10 лв, а на жилищната сграда – 1 578,40 лв, общо 3 375,50 лв. При тази цена на иска производството по спора е двуинстанционно.
Неоснователни са доводите, че обжалваемият интерес по делото надхвърля 5 000 лв. След измененията в чл.280 ал.2 ГПК (ДВ бр.100 от 2010 г.) законът не се интересува от обжалваемия интерес като критерий за допустимост на обжалването, той се интересува единствено от цената на иска и от характера на образуваното по него дело. В случая делото е гражданско и цената на иска е под прага, ограничаващ достъпа до касационното обжалване.
Неоснователни са и доводите, че цената на иска се определя служебно от съда и извън сроковете по чл.70 ал.1 ГПК. Самата цитирана от частната жалбоподателка законова разпоредба изрично ограничава възможността за повдигане на въпрос за цената на иска след края на първото съдебно заседание по делото. Ограничението важи както за възможността ответникът да повдигне пред съда въпрос за цената на иска, така и за служебното правомощие на съда да се занимава с този въпрос. Поради това е ирелевантно дали такъв въпрос е бил повдигнат с въззивната жалба на ответника и отговорил ли му е съдът.
Твърденията, че данъчната оценка на процесните имоти е над 6 000 лв, не са подкрепени с доказателства. Неоснователно ищцата поддържа, че по делото е приложена оценка за вещи, различни от процесния имот. В документът, издаден от [община], процесните парцел и жилищна сграда са индивидуализирани по същия начин, както в исковата молба и идентичността им не е поставяна под въпрос до този момент. Няма и основание за това, тъй като единственото съмнение би могло да възникне от това, че спорната жилищна сграда според исковата молба е с площ 50 кв.м., а в удостоверението за данъчна оценка тя е посочена с Р. 33 кв.м. Удостоверението на общината обаче изцяло съответства, касателно площта на сградите, на подадената от самата частна жалбоподателка данъчна декларация по ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти. В тази декларация тя е посочила, че в имота са построени жилищна сграда с Р. 33 кв.м.; складово помещение с Р. 16 кв.м. и стопанска сграда с Р. 27 кв.м. Очевидно е, че става въпрос за спорната жилищна сграда, а обстоятелството, че в исковата молба тя е посочена с площ 50 кв.м. не променя извода, че именно за нея е представено удостоверение за данъчна оценка от 1 578,40 лв. Дори реално застроената площ да е друга и оценката да е по-висока, остава съображението, че въпрос за цената на иска на този етап от производството не може да бъде повдигнат, а предвид посочената от самата частна жалбоподателка данъчна оценка, тази цена е под 5 000 лв.
Въззивно решение по иск с такава цена не подлежи на касационно обжалване, поради което обжалваното разпореждане се явява законосъобразно.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Смолянски окръжен съд № 886 от 12.09.2013 г. по гр.д.№ 180/ 2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: