О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 113
София, 19.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело N 406/2014 година
Производство по чл. 274, ал. 2, изр.2 във вр. ал.1,т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Р. Б.” Г.-Германия срещу определение № 23 от 09.01.2014 г. по ч.т.д. № 4511/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., с която се оставя без разглеждане подадената от него частна касационна жалба срещу определение № 1892 от 26.09.2013 г. по в.ч.т.д.№ 989/2013 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с което е отменено решение № 279 от 05.06.2013 г., имащо характер на определение, постановено по т.д.27/2008 г. на Пловдивския окръжен съд за прекратяване на производството по делото по предявения от [фирма], [населено място] против „Р. Б.” Г.-Германия иск с правно основание чл.15, ал.1, т.4 ЗАПСП и делото е върнато на окръжния съд за разглеждането на този иск.
В частната жалба е наведено оплакване за допуснато нарушение на процесуалните правила, тъй като изложените от него съображения, че определението на въззивния съд, с което се отменя първоинстанционния акт за прекратяване на производството възстановява висящността на производството и поради това не попада в обхвата на подлежащите на обжалване съдебни актове въпреки принципната им правилност не са съобразени с обстоятелството, че частната му касационна жалба е насочена срещу недопустим съдебен акт, а въпросът за неговата допустимост е преюдициален и за нея съдът следи и служебно. Позовава се на т.8 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ВКС, според постановките на които проверката за валидността и допустимостта на обжалваното решение предхожда решаването на материалноправния спор от въззивната инстанция и е част от предмета на образуваното пред нея дело.
Ответната страна [фирма] оспорва частната жалба в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е процесуално допустима.
По същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, тричленен състав на ВКС е приел, че частната жалба е недопустима, тъй като е против определение, с което се отменя определението на първата инстанция и делото се връща за произнасяне по същество, т. е. не се прегражда развитието на делото, а се възстановява неговата висящност.
Определението е правилно.
Съгласно чл.274, ал.1 ГПК на обжалване, независимо пред коя инстанция, подлежат два вида определения: тези, с които се прегражда развитието на делото и тези, за които законодателят изрично е предвидил, че подлежат на обжалване. Обжалваното определение пред ВКС не е от нито една от двете категории. Окръжният съд е приел, че предявеният от автора на едно произведение иск по чл.15, ал.1, т.4 ЗАПСП да бъде осъдена /задължена/ другата страна за осъждане /задължаване/ името му да бъде обозначавано по съответния начин при всяко използване на произведението е недопустим, но въззивния съд е отменил това определение и е върнал делото за ново разглеждане. С това определение не се прегражда развитието на делото, а се възстановява неговата висящност. Затова тричленния състав на ВКС правилно е приел, че частната жалба против определение, с което не се прегражда развитието на делото е недопустима.
Доводите на жалбоподателя, че съставът на ВКС е следвало да прецени недопустимостта на обжалваното пред него определение са неоснователни. Само ако частната жалба е допустима, съдът може да я разгледа по същество, като се произнесе по валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт и по неговата правилност. Наведените доводи в частната жалба, по която е образувано настоящото дело са такива по основателността на частната касационна жалба, с която е бил сезиран предходния състав на ВКС – ТК, І т.о. Тъй като подадената от „Р. Б.” Г.-Германия частна касационна жалба е била против неподлежащо на обжалване определение, тя не е подлежала на разглеждане и правилно със сега обжалваният съдебен акт не са разгледани доводите за недопустимост на определението на въззивния съд. Правилно в тази връзка е отбелязано, че тя може да бъде преценява при обжалване на постановеното по съществото на спора решение.
По изложените съображения тези съображения, обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 23 от 09.01.2014 г. по ч.т.д.№ 4511/2013 г., постановено от тричленен състав на Първо търговско отделение на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: