2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
София, 19.03. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело № 1030/2014 година по описа на ВКС и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от А. Б. С. чрез пълномощника си адв. И. И. срещу определението на тричленен състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение № 331 от 29.11.2013г. по гр.д.№ 6112/2013г., с което е оставена без разглеждане подадената от него касационна жалба вх.№ 68365 от 10.06.2013г. на основание чл.280 ал.2 ГПК.
Ответниците чрез пълномощника си адв. К. К. са подали отговор на частната жалба, в която изразяват становище, че обжалваното определение е правилно и не следва да се отменява.
Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на тричленен състав на Върховния касационен съд, преграждащ развитието на касационното производство и е процесуално допустима.
С обжалваното определение е прието, че въззивното решение на Софийския градски съд, ІV –Б въззивен състав от 27.02.2013г. по гр.д.№ 1602/2007г. не подлежи на касационно обжалване, защото цената на иска, определена по реда на отменения ГПК в размер на ? от данъчната оценка на имота е под 5000лв.
Определението е постановено при спазване на процесуалните правила.
Предявеният иск е с правно основание чл.108 ЗС и има за предмет предаване владението на недвижим имот. Производството е образувано на 03.11.2005 г. и към този момент данъчната оценка на имота е била 2700 лв. При действието на отменения ГПК , на основание чл.55 ал.1 б. „б” ГПК цената на иска е ? от данъчната оценка на имота или в случая 675 лв., което е под минималния размер, посочен в чл.280 ал.1 ГПК и поради това касационното обжалване е недопустимо. С постановяването на въззивното решение инстанционният ред за разглеждане на спора е изчерпан и то е влязло в сила .
Доводите на частния жалбоподател, че обжалването е допустимо, защото искът е предявен при действието на отменения ГПК, както и че следва да се вземе предвид актуалната данъчна оценка на имота са неоснователни.
По силата на §2 ал.3 от Преходните и заключителни разпоредби на действащия ГПК, обн. Д.В.бр.59/2007г. , по реда на отменения ГПК се разглеждат само касационните дела, образувани по касационни жалби, постъпили до влизането в сила на този кодекс – 01.03.2008г. В случая касационната жалба е подадена през 2013г. и правилно тричленният състав на ВКС е преценявал допустимостта й според разпоредбите на действащия ГПК. В чл.280 ал.2 ГПК изрично е посочено, че допустимостта на касационното обжалване се определя от цената на иска, която не трябва да е под 5000лв. Цената на иска е константна величина и се определя към момента на предявяването му . В случая е приложима разпоредбата на чл.55 ал.1 б.”б” ГПК /отм./ , която предвижда, че тя е ? от данъчната оценка на имота, а и самата данъчна оценка е под 5000 лв., следователно обжалваното определение за връщане на касационната жалба като недопустима е правилно и не са налице основания за неговата отмяна.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение № 331 от 29.11.2013г. по гр.д.№ 6112/2013г., с което на основание чл.280 ал.2 ГПК е оставена без разглеждане подадената от А. Б. С. касационна жалба вх.№ 68365 от 10.06.2013г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: