О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
София, 26.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч. т. дело № 3309/2013 година
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от [фирма], [населено място] срещу определение № 123 от 10.04.2013 г. по гр. д. № 317/2012 г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за отмяна по реда на чл. 402 ГПК на допуснатото с определение № 404 от 07.12.2012 г. от същия съд обезпечение на обективно съединените искове на [фирма] против [фирма] чрез налагане на обезпечителна мярка „запор” на банковите сметки на ответника до предявения им общ размер от 7 719.97 лв.
Частният жалбоподател въвежда доводи за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му по съображения, че обезпечителната нужда е отпаднала, тъй като ищецът [фирма] е реализирал правата си по постановеното осъдително решение – снабдил се е с изпълнител лист, образувано е изпълнително дело и е предприел съответните изпълнителни действия.
Ответникът ЕТ Н. Г. Н. с фирма „И. – Н. Н.” оспорва частната жалба в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
По същество частната жалба е неоснователна.
За да остави без уважение молбата за отмяна на обезпечението, съставът на Бургаския апелативен съд е приел, че не е отпаднала обезпечителната нужда, тъй като няма данни страната, в чиято полза е допуснато обезпечението, да е реализирала правата си по осъдителното решение, постановено по предявените от нея искове.
Определението е правилно.
Обезпечението на иска защитава застрашеното материално право, като прави възможно практическото осъществяване на целената с иска защита и цели лишаване на ответника от фактическа и правна възможност да предприеме действия, осуетяващи именно тази защита. Влязлото в сила осъдително решение осъжда длъжника, но не дава реална защита на претендираното право, тъй като длъжника въпреки решението може и да не изпълнява. Запорът, наложен в обезпечителния процес, прескача границите на исковия и преминава в приложението на изпълнителния процес, като нов запор в изпълнителния процес не се налага.
Преценката за отпадане нуждата от допуснатото обезпечение на предявения иск и наложените обезпечителни мерки не се изчерпва само с изхода на спора във въззивната инстанция, а с наличието или не на реално съществуваща и към този момент възможност да бъде затруднено осъществяване правото на ищеца по решението, и след влизането му в сила.
По изложените съображения обжалваното определение следва да се потвърди.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 123 от 10.04.2013 г. по гр. д. № 317/2012 г. на Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: