. стр. от решение по гр.д. № 2944/2013 на Върховния касационен съд, ІV ГО
РЕШЕНИЕ
№ 67
София, 03. април 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на дванадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2944 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решение № 824/07.02.2013 на Софийския градски съд по гр.д. № 13625/2012 в частта, в която са присъдени разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за разликата между дължимостта на такси и разноски за извършването на съдопроизводствени действия, които страната е поискала и отговорността за разноските, които насрещната страна е направила при неблагоприятен изход на делото.
По поставения въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 74, ал. 1 ГПК по водене на делото се събират разноски за производството. Тези разноски са необходими за изплащане на възнаграждение и компенсиране на разходите на свидетели и вещи лица, за публикации в неофициалния раздел на Държавен вестник, за изпълнението на съдебни поръчки, за назначаване на особен представител и др. Съгласно чл. 76 ГПК разноските за производството се внасят предварително от съответната или двете страни, според обстоятелствата. Когато някоя от страните или и двете страни не дължат или са освободени от разноски за производството, необходимите суми се изплащат от бюджета на съда. Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК разноски за производството по делото не се дължат и не се внасят от ищците работници, служители и членове на кооперации, по искове, произтичащи от трудови правоотношения. В процесуалния закон е посочено изрично, че посочените лица са освободени от разноски като ищци, но същите лица не дължат разноски и като ответници по искове, предявени срещу тях от работодателя, тъй като съгласно чл. 359 КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите – те не плащат разноски за производството по трудови дела. Отношенията между страната и съда във връзка с дължимостта на разноски за производството по делото са процесуалноправни, това са отношения на власт и подчинение и затова съдът може със свой акт да освободи страната – физическо лице от разноски при наличието на предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК. Невнасянето от страната на дължими разноски за производството е основание съдът да откаже извършването на отделно съдопроизводствено действие (разпит на свидетел, изслушване на заключение на вещо лице) и дори да прекрати производството по делото (поради невъзможност за призоваване чрез публикация в неофициалния раздел на Държавен вестник или чрез съдебна поръчка, като и за назначаване на особен представител).
Независимо от изложеното, ако страната остане задължена за разноски за производството, съдът постановява определение по чл. 77 ГПК за принудителното им събиране.
Отговорността за разноски по делото е облигационно правоотношение, което е уредено от процесуалния закон. Тази материалноправна отговорност е деликтна по естеството си, безвиновна е, но не обхваща всички вреди, а само разноските за производството, направени от насрещната страна по делото (за останалите вреди отговорността е виновна и се носи при злоупотреба с процесуални права – чл. 3 ГПК) и може да бъде реализирана само във висящия исков процес. Вън от него може да бъде реализирана само отговорността при злоупотреба с процесуални права. Страната, която е получила неблагоприятно за нея решение или е прекратено производството по предявен от нея иск, дължи съгласно чл. 78 ГПК на насрещната страна всички направени от нея разноски по делото, в т.ч. внесени такси по делото, разноски за производството, както и изплатеното възнаграждение за един адвокат, ако страната е била представлявана от адвокат или юрисконсулт, а когато страната е била представлявана от адвокат с безплатно пълномощно, възнаграждението се дължи на адвоката – чл. 38, ал. 2 ЗАдв. От материалноправната отговорност на едната страна пред насрещната страна за разноски по делото, не може да има освобождаване, дори със закон, освен ако държавата поеме изплащането на дължимото обезщетение от бюджета на съда.
Работниците, служителите и членовете на кооперации са освободени от разноски за производството, по искове, произтичащи от трудови правоотношения. Те не дължат внасянето на такива разноски по сметка на съда, тъй като за тях производството по трудови дела е безплатно. Същите лица обаче, при неблагоприятен за тях изход на делото, дължат на насрещната страна разноските, които тя е направила за такси по делото, разноски за производството, както и изплатеното възнаграждение за един адвокат, ако насрещната страна е била представлявана от адвокат или юрисконсулт.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, 2 и 3 КТ, в частта за разноските, въззивният съд е приел, че при отхвърляне на предявените искове ищецът, който е освободен от такси и разноски следва да възстанови на ответника сторените от него разноски в двете инстанции: за такса по въззивната жалба, за юрисконсултско възнаграждение, както и за възнаграждения на вещото лице и разпитаните свидетели.
Правилно въззивният съд е приел, че освобождаването от публичноправното задължение за разноски не освобождава изгубилата делото страна от материалноправната й отговорност пред насрещната страна за извършените от нея разноски за такси по делото, разноски за производството, както и изплатеното възнаграждение за един адвокат, ако насрещната страна е била представлявана от адвокат или юрисконсулт.
Видно от изложеното въззивното решение е постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Ответникът [фирма], С. не претендира разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 824/07.02.2013 на Софийския градски съд по гр.д. № 13625/2012 в частта, в която са присъдени разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.