О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 256
София, 22.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 14.04.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 1116 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, пр.1 във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба н А. Д. Р., действаща като ЕТ” Б.-А. Д.”, с адрес на управление [населено място], В. област против определение на Варненския окръжен съд № 464 от 11.02.2014 год., по ч.гр.д.№ 289/2014 год. с което е прекратено производството по делото, поради просрочие на подадените от настоящия частен жалбоподател възражение по чл.423 ГПК и частна жалба по чл.413, ал.1 ГПК срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
Частният жалбоподател въвежда бланкетно оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, като иска отмяната му и произнасяне по същество на подаденото възражение срещу разпореждането за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение № 104 от 03.02.2011 год., по ч.гр.д.№ 130/2011 год. и на частната му жалба срещу същата относно поставените в негова тежест деловодни разноски.
Ответната по частната жалба страна „ЕНЕРГО- ПРО П.”АД, [населено място] е възразила по основателността и в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС прекратителен съдебен акт на въззивния съд, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение съставът на Варненския окръжен съд е приел, че подаденото по реда на чл.423, ал.1 ГПК възражение на ЕТ А. Д. Р. вх.№ 5240 от 23.10.2013 год., е след изтичане на установения от законодателя едномесечен преклузивен срок, считано от 10.02.2011 год., на която дата същата е узнала лично за издадената заповед за изпълнение, поради което е процесуално недопустимо.
Според приетото от решаващия съд, считано от тази дата – 10.02.2011 год., лично удостоверена от ЕТ Р., чрез положения саморъчно подпис в съобщение за връчена и заповед по чл.410 ГПК / л.18 и л.19 / ч.гр.д.№ 130/2011 год./ едноседмичният срок за обжалване на процесната заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в частта за разноските, за същата е изтекъл на 17. 02. 2011год.. Следователно към датата на депозиране в канцеларията на В. на молба вх.№ 26/07.01.2014 год., съдържаща, като приложение и частна жалба на ЕТ Р., основана на чл.413, ал.1 ГПК, потестативното процесуално правомощие на последната да сезира въззивния съд е преклудирано и при отсъствие на абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, за които съдът следи служебно, не е съществувала процесуална възможност за извършване на преценка по реда на инстанционния контрол на основателността на въведените оплаквания.
Обжалваното определение е правилно.
Предпоставка за извършване на установения в процесуалния закон извънинстанционен контрол на правото на участие на длъжника в заповедното производство, съобразно изчерпателно и лимитивно въведените от законодателя основания, е наличието на подадено от същия възражение в преклузивния срок по чл. 423, ал.1 ГПК, а в случая такова отсъства.
Видно от приложените в първоинстанционното ч.гр.д.№ 130/2011 год. писмени доказателства заповед № 104 от 03.02.2011 год., издадена по реда на чл. 410 ГПК, по ч.гр.д.№ 130/2011 год. на Д. е връчена лично на длъжника ЕТ Р. на 10.02.2011 год., който факт е удостоверен чрез саморъчно положен „за получател” подпис от адресата на съобщението. Следователно обстоятелството, че настоящият частен жалбоподател въобще не е оспорил автентичността на подписа, положен от негово име в съобщението/л.18 и л.19/ за връчена му заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като дори не е навел доводи в тази насока във възражението, нито е ангажирал доказателства, че е узнал за процесната заповед в по – късен от посочения в съдебния акт на В. момент, обуславя правен извод, че доказателствената сила на горепосоченото съобщение на официален писмен документ не е оборена, поради което считано от вписаната в него дата -10.02.2011 год., подаденото по пощата на 22. 10.2013 год. възражение вх. № 5240/23.10.2013 год. е просрочено и законосъобразно възприето за процесуално недопустимо, не е разгледано по същество от В..
В съгласие с процесуалния закон е и изводът на В. недопустимост на подадената по реда на чл.413, ал.1 ГПК частна жалба.
Обстоятелството, че според приложените по делото писмени доказателства, подробно обсъдени по – горе, частният жалбоподател, в качеството си на длъжник в заповедното производство, е получил издадената по реда на чл.410 ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение № 104 от 03.02.2011 год. на 10.02.2011 год. и този факт не е оборен с допустимите от ГПК доказателствени средства е достатъчно , за да обоснове процесуална законосъобразност на извода на В., че подадената от същия с молба вх.№ 26/ 07.01.2014 год. частна жалба, инкорпорирана в съдържанието на възражението по чл.423, ал.1 ГПК е просрочена и като процесуално недопустима не подлежи на разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство пред въззивния съд – на прекратяване.
Мотивиран от изложените съображения настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС намира, че частната жалба, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, поради което и на осн. чл.278, ал.1 и сл. ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от Варненския окръжен съд определение № 464 от 11.02.2014 год., по ч.гр.д.№ 289/2014 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: