О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№257
София, 22.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 14.04.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 1082/2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274,ал.2, пр.2, във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на С. П. М., подадена чрез адв. К. М.- САК, против определение на тричленен състав на първо търговско отделение на ВКС № 851 от 28.11.2013 год., постановено по ч.т.д.№ 4077/ 2013 год., с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, частна касационна жалба с вх. № 110959 от 09.10.2013 год. год., подадена от настоящия частен жалбоподател срещу определение на Софийски градски съд № 17096 от 18.09.2013 год., по ч. гр.д.№ 9605/ 2013 год..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на ВКС за разглеждане подадената частна касационна жалба по същество.
Основно частният касатор изразява несъгласие с извода на предходния състав на ВКС, ТК, че в случая е приложимо процесуалното правило на чл.274, ал.4 ГПК, във вр. с чл.280, ал.2 ГПК, предвид характера на производството, по което обжалваното определение на СГС е постановено и разпоредбата на чл.419, ал.1 ГПК. Счита, че доколкото не се касае до производство, в което съдът постановява решение, като междинен или завършващ акт, то не съществува и база за сравнение дали е налице или не подлежащо на касационно обжалване, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивно решение.
Ответната по частната жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК е възразила по основателността на въведеното оплакване.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на страната, във вр. с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на инстанционен контрол пред друг тричленен състав на ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови обжалвания съдебен акт тричленният състав на първо търговско отделение на ВКС е приел, че въззивно определение на Софийски градски съд, с което са потвърдени разпореждане за незабавно изпълнение и заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417, т.2 ГПК по гр.д.№ 13089/2013 год., в частта и за деловодните разноски, не подлежи на касационен контрол, по силата на разпореденото от чл. 274, ал4 ГПК, във вр. с чл.280, ал.2 ГПК, предвид цената на отделните заявени в заповедното производство от кредитора [фирма] парични вземания, всяко от които е дори под сумата 5 000 лв.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Извършената от предходния тричленен състав на ВКС преценка на допустимостта на подадената частна касационна жалба е в съгласие с процесуалното правило на чл. 274, ал.4 ГПК, във вр. с чл.280, ал.2 ГПК.
С нормата на чл.274, ал.4 ГПК законодателят изрично е препратил към изчерпателно посочените в чл.280, ал.2 ГПК въззивни съдебни актове, изключени от обсега на осъществявания от ВКС факултативен касационен контрол.
Следователно, доколкото в закона не е направено разграничение в поддържания в частната жалба смисъл, то така установеният процесуален ред за инстанционен контрол е правно важим и в разгледаната хипотеза на постановено от въззивния съд определение по чл.419, ал.1 ГПК и по чл.413, ал.1 ГПК и като е съобразил гореизложеното предходният състав на първо търговско отделение на ВКС правилно е приложил процесуалния закон.
При отсъствие на възникнало за настоящия частен жалбоподател потестативно процесуално публично правомощие на частна касационно жалба, към датата на подаването и – 09.10.2013 год., същата се явява за процесуално недопустима, поради липса на положителна абсолютна процесуална предпоставка и за състава на първо търговско отделение на ВКС е отсъствала процесуална възможност да се произнесе по основателността и.
Мотивиран от изложените съображения, ВКС, ТК в настоящия съдебен състав на второ отделение, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖАДАВА постановеното от тричленен състав на първо търговско отделение на ВКС определение № 851 от 28.11.2013 год., постановено по ч.т.д.№ 4077/ 2013 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.