2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 330
София, 08.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 2258 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Образувано е по частната жалба на К. Г. В. и П. Х. В. – двамата от [населено място], обл. М., чрез процесуалния им представител адв. Ц. П., против определение № 16 от 5 февруари 2014 г., постановено по гр.д. № 7788 по описа на второ гражданско отделение на ВКС за 2013 г., с което е оставена без разглеждане касационната жалба, подадена от частните жалбоподатели против въззивно решение без номер от 23 септември 2013 г., постановено по в.гр.д. № 214 по описа на окръжния съд в гр. Монтана за 2013 г. В жалбата се сочи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, защото ВКС не е взел предвид изложените в касационната жалба и в изложението към нея основания, касаещи нищожност на въззивното решение и искането е за отмяната му поради произнасяне по непредявен иск, което го прави недопустимо по смисъла на ГПК. Затова следва да се приеме, че обжалваният интерес се отнася за целия недвижим имот, чиято оценка е в размер на 7875 лева – размер, който значително надвишава предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимум.
С обжалваното определение съставът на касационния съд приема, съобразно представената данъчна оценка на процесния имот, че цената на предявения иск за ? идеална част от вещното право на собственост е 3937,50 лева, което е под определения в закона размер за допустимост на касационното обжалване.
Определението е правилно.
Предявен е установителен иск за собственост по отношение на недвижим имот с данъчна оценка от 7875 лева, като се търси признаване на правото на собственост на ищеца върху Ѕ идеална част от процесния имот. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева за граждански дела. От текста на закона е видно, че като основа за преценката за допустимостта на касационното обжалване законодателят изхожда от цената на иска, а не от твърденията във въззивната жалба за вида порок на решението. Без значение е дали във въззивната жалба се твърди нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение, след като цената на иска е под 5000 лева законът не прави разлика между основанията по чл. 281 ГПК, и при цена на иска под предвидения минимум, касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, както е сторено в случая.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 16 от 5 февруари 2014 г., постановено по гр.д. № 7788 по описа на второ гражданско отделение на ВКС за 2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: