О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 351
гр.София, 13.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
седми май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 2464/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. А. Г. срещу разпореждане на Софийски апелативен съд от 12.02.2014 г. по ч.гр.д.№ 3455/ 2013 г., с което е върната подадената от нея касационна жалба срещу постановеното по същото дело определение от 30.12.2013 г.
Жалбоподателката излага доводи, че е легитимирана да обжалва определението на въззивния съд, защото поддържа недопустимостта му. Счита, че единствено съдебният състав, който разглежда делото, може да се произнася по искане за освобождаване от дължими по делото такси. Доколкото в случая по искането за освобождаване от такси на ищците Б. К. И. и И. Ц. И. се е произнесъл не съдебният състав, а административен ръководител в първоинстанционния съд, това опорочава и актът на въззивния съд.
Съдът намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
Пред Софийски апелативен съд делото е образувано по частна жалба на Б. К. И. и И. Ц. И. срещу разпореждане на Софийски градски съд от 07.08.2013 г. по гр.д.№ 12407/ 2012 г., с което е отменено предходно разпореждане на същия съд от 14.11.2012 г. за освобождаването им, като ищци по делото, от задължение за внасяне на държавна такса. С определението си от 30.12.2013 г. апелативният съд е потвърдил разпореждането в частта, в която ищците не са освободени от държавна такса до размер 25 процента, а в останалата част е отменил обжалваният акт и по същество е потвърдил освобождаването от задължението за внасяне на 75 процента от дължимата такса. Срещу това определение е подадена жалба не от ищците Б. К. И. и И. Ц. И., а от една от ответниците по делото – М. Г.. С обжалваното в настоящето производство разпореждане апелативният съд върнал нейната частна жалба по съображения, че доколкото като краен резултат ищците по делото Б. К. И. и И. Ц. И. са освободени от задължението да внесат 75 процента от дължимата държавна такса, определението не подлежи на обжалване по чл.274 ал.3 ГПК. В останалата част определението подлежи на касационно обжалване, но само от ищците по делото, тъй като прегражда техния път за защита.
Разпореждането е законосъобразно. Не всички определения на въззивния съд подлежат на обжалване по касационен ред. Съгласно чл.274 ал.3 ГПК, касационната инстанция може да проверява при условията на чл.280 ал.1 ГПК само преграждащите развитието на производството определения или тези, с които се дава решение по същество на други производства. Определението, с което въззивният съд уважава частна жалба срещу отказ за освобождаване от дължими такси, не е преграждащо, нито дава разрешение по същество, така че доколкото с определението от 30.12.2013 г. се отменя разпореждането на първата инстанция (и по този начин ищците са освободени от задължението за внасяне на 75 процента от дължимата такса), то не подлежи на касационен контрол.
Определението, с което се потвърждава разпореждането на първата инстанция и по този начин се отхвърля искането на ищците за освобождаване от 25 процента от дължимата такса, е преграждащо по смисъла на чл.274 ал.3 т.1 ГПК. То е такова обаче само за ищците по делото и поради това само те са легитимирани да подадат касационна жалба срещу него. Определението не прегражда пътя за защита на ответника и поради това той не е легитимиран да го оспори пред касационния съд.
Неотносими са доводите на жалбоподателката за недопустимо произнасяне на първоинстанционния съд. В настоящето производство ВКС може да контролира само изводът на въззивния съд явява ли се тя легитимирана да обжалва определението от 30.12.2013 г. Никакви въпроси, свързани с допустимостта и правилността на този акт, нямат отношение към легитимацията за обжалването му.
По изложените съображения частната жалба срещу разпореждането за връщане е неоснователна и Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Софийски апелативен съд от 12.02.2014 г. по ч.гр.д.№ 3455/ 2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: