2
определение на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение по ч.гр.д.№ 2971 от 2014 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
гр.София, 26.05. 2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д. № 2971 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Кооперация производствено- потребителна кооперация „Задруга”- [населено място], общ.Сливо поле, обл.Р. срещу разпореждане № 2173 от 10.03.2014 г. на съдия от Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, III състав за връщане като недопустима на основание чл.280, ал.2 от ГПК на подадената от кооперацията касационна жалба срещу решение № 143 от 07.02.2014 г. по в.гр.д.№ 3266 от 2013 г. на Варненския окръжен съд.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното разпореждане и се моли неговата отмяна.
Ответникът по частната жалба [фирма] не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и срещу акт на въззивен съд, които съгласно чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК и чл.286, ал.2 от ГПК подлежи на обжалване пред ВКС.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следното: С обжалваното разпореждане касационната жалба срещу постановеното от Варненския окръжен съд въззивно решение е върната като недопустима на основание чл.280, ал.2 от ГПК- поради това, че цената на исковете, по които е постановено въззивното решение, е под 5 000 лв. Видно от исковата молба, по делото са били предявени два обективно съединени иска: иск с правно основание чл.422 от ГПК за установяване съществуване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата 4 200 лв. и иск по чл.86 от ЗЗД за сумата 743,88 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 4 200 лв. за периода от 06.07.2009 г. до 05.12.2012 г. Съгласно чл.69, ал.1, т.1 от ГПК, цената на тези искове е в размер на търсената сума- 4 200 лв. и 743,88 лв. Тоест, и двата иска са с цена под 5 000 лв., поради което съгласно чл.280, ал.2 от ГПК въззивното решение по тези искове не подлежи на касационно обжалване. Следователно разпореждането на въззивния съдия за връщане на касационната жалба срещу това въззивно решение на основание чл.280, ал.2 от ГПК е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Неразглеждането на спора от Върховния касационен съд в настоящия случай не представлява отказ от правосъдие, тъй като е пряк резултат не от личната преценка на съда, а от изрично въведената от законодателя недопустимост на касационното обжалване на въззивни решения по граждански дела с цена на иска под определения в закона размер от 5 000 лв. /чл.280, ал.2 от ГПК/.
Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2173 от 10.03.2014 г. на съдия от Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, III състав за връщане като недопустима на основание чл.280, ал.2 от ГПК на подадената от Кооперация производствено-потребителна кооперация „Задруга”- [населено място], общ.Сливо поле, обл.Р. касационна жалба срещу решение № 143 от 07.02.2014 г. по в.гр.д.№ 3266 от 2013 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.