1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 417
гр.София, 04.06.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 3143 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по жалба на А. А. З. и Л. Л. З., чрез адв.А. Г., срещу Определение №63/27.03.2014г. постановено по гр.д.№1346/2014г. на ВКС, ІІ г.о., с което е прекратено касационното производство и е постановено връщане на подадената от жалбоподателите касационна жалба, като процесуално недопустима, на основание чл.280 ал.2 ГПК.
Жалбоподателите сочат, че определението е незаконосъобразно и молят да се постанови отмяната му.
В срока за отговор, ответните страни по жалбата, не са изразили становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
С обжалваното определение, в рамките на иззета компетентност по преценка редовността и допустимостта на подадената касационна жалба с вх. №32512/ 25.11.2013г., насочена срещу въззивното решение на ОС – Пловдив, съставът на ВКС, ІІ г.о. е приел жалбата за процесуално недопустима на основание чл. 280 ал. 2 ГПК. Констатирал е, че цената на заявените искове за защита правото на собственост за имота, предмет на спора, е под установения от законодателя праг от 5 000 лв. на допустима обжалваемост на въззивните решения по граждански дела.
Обжалваното определение е валидно, процесуално допустимо и правилно. Нормата на чл. 280 ал. 2 ГПК /редакция, приета с изменението й с ДВ бр. 100/2010 г./ е приложена според точния смисъл на закона. Разпоредбата е формулирана императивно и сочи, че не подлежат на касационно обжалване въззивни решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 лева.
Законовото определение на термина цена на иска се регламентира от чл. 68 ГПК – това е паричната оценка на предмета на делото. Според чл. 69 ал.1 т. 2 ГПК размерът на цената по искове за собственост и други вещни права върху имот се определя от данъчната оценка на имота, а ако и доколкото няма такава – от пазарната стойност на имота.
Видно от приложената към първоинстанционното производство /л.16/ данъчна оценка, цената на вещния иск по чл.53 ал.2 ЗКИР е 2 820.70лв., а на заявения установителен иск за собственост за спорните 7.28 кв.м. е 36 лв. При това положение, законосъобразно съдът в обжалваното определение е приел, че касационната жалба не подлежи на разглеждане, тъй като се касае до граждански спор с цена на всеки от предявените искове под 5 000 лева и на основание чл.280 ал.2 ГПК е прекратил производството по делото. С ТР № 8/2012 г. на ОСГК се прие, че „цената на вещните искове – за собственост и защита на всяко вещно право се определя от данъчната оценка, респ. от пазарната, ако няма данъчна – т. е. по правилата на чл. 69 ал. 1 т. 2 ГПК”.
Прилагайки закона според точния му смисъл и съобразно задължителната съдебна практика, правилно съставът на ВКС, ІІ г.о. е приел, че с оглед цената на заявените искове за защита правото на собственост върху спорния имот, касационното обжалване е недопустимо, тъй като е ограничено от прага на чл. 280 ал. 2 ГПК. Поради това атакуваното определение следва да се потвърди. Частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №63/27.03.2014 г., постановено по гр.д.№ 1346/2014г. по описа на ВКС на РБ, ІІ г. о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.