3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 435
София, 10.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 3330 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя С. М. Д., и [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя К. М. Д., двете чрез процесуалния им представител адв. З. Т., против определение № 61 от 26 март 2014 г., постановено по гр.д. № 1584 по описа на второ гражданско отделение на ВКС за 2014 г., с което е оставена без разглеждане касационна жалба № 19959 от 20 декември 2013 г. на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 148 от 21 ноември 2013 г., постановено по гр. д. № 1845/2013 г. на окръжния съд в гр. Бургас, и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат съображения за неактуалност на удостоверението за данъчна оценка, тъй като приложеното по делото такова е било валидно до 31 декември 2012 г., както и за неотразен в него действителния начин за трайното ползване на поземления имот. Представя се експертна пазарна оценка на имота.
Д., чрез м. на р. р. и б., представлявано от о. у. на О. Б., и [фирма] и [фирма] – двете със съдебен адрес в [населено място], заемат становище за неоснователност на частната жалба.
С обжалваното определение състав на касационния съд приема, че касационната жалба е подадена срещу решение по въззивно дело с цена на иска под законоустановения минимум. За да достигне до този извод съдът е съобразил представеното по делото удостоверение, според което данъчната оценка за процесния имот е в размер на 684,30 лева, поради което цената на предявените искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 124, ал. 1 ГПК, е под 5000 лева.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Жалбата е неоснователна.
За предявените установителен и осъдителен искове за собственост Д. като ищец чрез м. на р. р. и б., представлявано от о. у. на О. Б., е представила данъчна оценка за недвижимия имот с идентификатор 58356.502.133 за 684,30 лева. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. С оглед изричната разпоредба на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, размерът на цената на иска за собственост и за други вещни права върху имот се определя от данъчната оценка, и само в случаите, когато няма такава – от пазарната цена на вещното право. С ТР № 8/2012 г. ОСГК на ВКС прие, че цената на вещните искове – за собственост и защита на всяко вещно право се определя от данъчната оценка респ. от пазарната, ако няма данъчна – т. е. по правилата на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. Следователно, предявеното право е оценяемо, като начинът за определянето му е дефиниран от законодателя императивно. Цената на иска се определя към момента на неговото предявяване (чл. 70 ГПК) и се посочва от ищеца, а въпросът за нея може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание по разглеждането на делото. След този момент посочената от ищеца или определената от съда цена на иска (при хипотезата на чл. 70, ал. 1, изр. трето ГПК), става окончателна и не може да се променя, освен в случаите на изменение на размера на иска по реда на чл. 214 ГПК. Настъпилите в хода на процеса промени в данъчната или пазарната оценка (при липса на данъчна за исковете за собственост и за други вещни права върху имот), не влияят върху цената на иска.
В разглеждания случай първоинстанционният съд е указал на ищеца да посочи цената на иска и това е сторено със заявление с входящ номер от 6 декември 2012 г., като цената на иска е посочена, както е заявена в удостоверението за данъчна оценка. Въпрос за цената на иска не е повдиган от ответника или от съда до приключването на първото по делото заседание. Имотът има данъчна оценка, тя е под 5000 лева към момента на предявяването на исковете, цената на исковете е определена, и е без значение с оглед цитираното по-горе императивно правилно за определяне на цената на иска в случая дали пазарната стойност на имота надвишава данъчната оценка.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 61 от 26 март 2014 г., постановено по гр.д. № 1584 по описа на второ гражданско отделение на ВКС за 2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: