О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 394
София, 23.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.д.№ 4762/2013 година
Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. И. С., [населено място], чрез процесуалния й представител адвокат Камелия Б., срещу определение № 226 от 12.07.2013 г. по т. д. № 2707/2013 г. на ВКС, I т. о., с което се оставя без разглеждане касационната жалба на Т. И. С. против решение № 50/26.02.2013 г. по в.гр.д.№ 20/2013 г. на Пернишки окръжен съд и прекратява производството по делото.
Частният жалбоподател поддържа доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, поради което иска отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото на същия състав за произнасяне по допустимостта на касационната жалба.
Ответникът [фирма], [населено място] не е изразил становище по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
По същество частната жалба е неоснователна.
В съобразителната част на обжалваното определение предходният състав на ВКС, І т.о. е посочил, че въззивното решение е постановено по търговско дело с цена на иска под 10 000 лв., поради което съгласно чл.280, ал.2 ГПК същото е изключено от касационен контрол.
Определението е правилно.
Производството по делото е образувано по обективно съединени искове, предявени от Т. И. С. срещу [фирма] по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 144 ТЗ за сумата от 6 160 лв. – възнаграждение по договор за контрол върху дейността на дружеството и по чл. 86 ЗЗД за законната лихва върху възнаграждението от датата на предявяването на иска – 02.05.2012 г. до окончателното изплащане на сумата. Съгласно нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й, обнародвана в ДВ бр. 100/21.12.2010 г. и в сила от същата дата, въззивните решения, постановени по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. не подлежат на касационен контрол.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че случая се касае до облигационни отношения във връзка със сключен договор за поръчка и поради това е налице „гражданско дело”. „Търговско дело“ е понятие по-широко от „търговски спор“ по смисъла на чл. 365 ГПК и от дело, по което се търси изпълнение на задължение по търговска сделка. Въпреки че липсва легална дефиниция, като търговско следва да се приеме всяко дело, спорът, по който намира основанието си в ТЗ и разрешаването му предпоставя приложението на ТЗ. Критерий за определяне на делото като търговско е неговият предмет. Предмет на предявения иск са отношения, касаещи възнаграждение по сключен договор за контрол върху дейността на търговско дружество. Функциите на контрольора са уредени в чл. 144 ТЗ, което налага извода, че предявеният иск произтича от търговски взаимоотношение, което определя характера на делото като търговско. Изложените в този смисъл изводи от предходния тричленен състав на ВКС относно характера на образуваното дело са правилни, поради което постановеното от него определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 226 от 12.07.2013 г. по т. д. № 2707/2013 г. по описа на ВКС, I т. о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: