Определение №491 от 26.6.2014 по ч.пр. дело №3782/3782 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 491
гр. София, 26.06.2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3782 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. З. Х. против разпореждане от 24.06.2013 г., постановено по гр.д.№ 370/2013 г. от ІІІ състав на Апелативен съд – Пловдив.
Ответникът по частната жалба не е взел становище.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното разпореждане, състав на въззивен съд е постановил издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд, на основание чл.404, т.1, пр.второ ГПК.
В частната жалба се твърди, че обжалваното разпореждане е недопустимо, тъй като съгласно разпоредбата на чл.405, ал.2 и ал.6 ГПК, по молбата за издаване на изпълнителен лист следва да се произнесе първоинстанционния съд, разгледал спора.
Действително, компетентен да се произнесе по молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на съдебно решение е първоинстанционния съд, разгледал спора по делото, съгласно разпоредбата на чл.405, ал.2 ГПК. Когато по-горен съд се е произнесъл по молба, по която родово компетентен е по-долен съд, произнасянето не води до недопустимост на постановения акт, така както и когато окръжен съд се е произнесъл по иск, по който родово компетентен да се произнесе е районен съд, с решение по съществото на спора, по аргумент от чл.270, ал.2 ГПК. Извършването на процесуално действие, изразяващо се в постановяване на разпореждане за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила решение от страна на въззивния съд, постановил решението, чието изпълнение се иска, не е порок, който да води до недопустимост на акта, като в тази насока е и утвърдената съдебна практика – опр. №№ 44/21.01.2009 г. по т.д.№ 384/2008 г. на ІІ т.отд на ВКС, опр. № 213/31.03.2010 г. по ч.гр.д.№ 172/2010 г. на ІV гр.отд. и др.
По отношение на процесуалните предпоставки за издаването на изпълнителен лист не се сочат оплаквания от страна на жалбоподателя, като за пълнота следва да се отбележи, че след постановяване на обжалваното разпореждане, решението на въззивния съд е влязло в сила, предвид постановеното по делото опр. № 99/23.01.2014 г. по гр.д.№ 6015/2013 г. от ВКС, ІV гр.отд, определението по чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационното обжалване.
Предвид гореизложеното, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 24.06.2013 г., постановено по гр.д.№ 370/2013 г. от ІІІ състав на Апелативен съд – Пловдив.
Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.

Scroll to Top