2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 510
гр.София, 03.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осемнадесети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 3580/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Образувано е частна жалба на М. А. С., М. Р. С. и А. М. С. срещу определение на Върховен касационен съд, ІІ г.о. № 42 от 14.03.2014 г. по гр.д.№ 1078/ 2014 г., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на частните жалбоподатели срещу въззивно решение № 253 от 14.10.2013 г. по гр.д.№ 394/ 2013 г. на Пернишки окръжен съд. Прието е, че цената на исковете, по които е постановен актът на въззивния съд, е под 5 000 лв, а въззивно решение по искове с такава цена не подлежи на касационно обжалване.
Частните жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно, тъй като меродавна за определяне на цената на иск за собственост върху недвижим имот не е данъчната му оценка, а пазарната му стойност. Според тях обратното води до лишаването им от право на защита, поради което претендират определението, с което касационната жалба е оставена без разглеждане, да бъде отменено.
Ответните по частната жалба страни Н. П. Н., К. Р. А. и Л. Р. А., не вземат становище.
Частната жалба е допустима, но неоснователна.
Делото е образувано по искова молба на Н. П. Н., К. Р. А. и Л. Р. А. против М. А. С., М. Р. С. и А. М. С., с която са заявени искове за собственост върху ? идеална част от недвижим имот и осъдителни искове общо за сумата 3 400 лв. Към исковата молба е приложено удостоверение за данъчна оценка на имота, която е 4 290 лв. В първото съдебно заседание пред първоинстанционния съд въпрос за цената на иска не е повдиган, а с решението си същият съд уважил ревандикационните искове и отхвърлил осъдителните. В отхвърлителната част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Ответниците са обжалвали първоинстанционният акт в частта, уважаваща предявените срещу тях искове за собственост, но с въззивно решение № 253 от 14.10.2013 г. по гр.д.№ 394/ 2013 г. на Пернишки окръжен съд актът на първата инстанция е потвърден в обжалваната част. Касационната жалба на ответниците срещу въззивното решение е оставена без разглеждане с обжалваното в настоящето производство определение на друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
Определението е законосъобразно. Размерът на цената на исковете за собственост върху недвижим имот се определя от данъчната оценка на имота, съгласно чл.69 ал.1 т.2 ГПК. Само ако такава оценка няма, размерът на цената на иска се определя от пазарната цена. Разпоредбата е изрична и ясна, поради което неоснователно касаторите поддържат, че меродавна е пазарната цена. За имоти, за които има данъчна оценка, размерът на цената на исковете за собственост се определя според нея. В случая към исковата молба са представени доказателства за данъчна оценка на имота, която е под 5 000 лв, като нито страните, нито съдът служебно, са повдигали въпрос за цената на исковете за собственост. Следователно размерът на цената на тези искове е под 5 000 лв и въззивното решение, с което същите са уважени, не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.2 ГПК. Същите правни изводи са направени в обжалваното определение, поради което подадената срещу него частна жалба е неоснователна и не следва да бъде уважена.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховен касационен съд, ІІ г.о. № 42 от 14.03.2014 г. по гр.д.№ 1078/ 2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: