4
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 401
София, 07.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело № 3310/2014 година по описа на ВКС и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 ГПК.
И. Г. К. е обжалвал с частна жалба вх.№ 275 от 05.02.2014г. разпореждане № 4 от 07.01.2014г. за връщане на частна жалба вх.№ 22 от 03.01.2014г., подадена срещу разпореждане от 10.12.2013г. по гр.д.№ 179/2013г. на Софийския окръжен съд, с което му е указано да внесе държавна такса по подадената въззивна жалба вх.№ 76 от 14.01.2013г. срещу решението на Ихтиманския районен съд № 199 от 05.12.2012г. по гр.д.№ 1132/2010г.
С втора частна жалба вх.№ 276 от 05.02.2014г. И. Г. К. е обжалвал определение № 3 от 07.01.2014г. по гр.д.№ 179/2014г. на Софийския окръжен съд, с което е върната подадената от него въззивна жалба вх.№ 76 от 14.01.2013г. срещу решението на Ихтиманския районен съд № 199 от 05.12.2012г. по гр.д.№ 1132/2010г.
Подадена е и трета частна жалба вх.№ 878 от 16.04.2014г. срещу определение № 124 от 24.03.2014г. по гр.д.№ 179/2013г. на Софийския окръжен съд от И. Г. К., с което е оставена без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ до приключване на делото пред Софийския окръжен съд.
Частните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. По тях не се дължат държавни такси поради освобождаването на частния жалбоподател от внасянето им с разпореждане от 18.03.2014г.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на частния жалбоподател по всяка една от частните жалби, с които е сезиран и намира следното:
1.Частната жалба вх.№ 878 от 24.03.2014г. , подадена срещу определение на Софийския окръжен съд, с което не е уважено повторно искане на И. Г. К. да му бъде предоставена правна помощ е неоснователна.
В. съд правилно е преценил, че разпоредбата на чл.23 ал.2 от Закона за правната помощ съдържа две кумулативни предпоставки, които трябва да са налице, за да бъде предоставена правна помощ. Първата предпоставка е страната по гражданско дело да не разполага с достатъчно средства и да желае да има адвокат, а втората предпоставка е интересите на правосъдието да изискват той да бъде защитаван от адвокат. Отделно от това в чл.24 ЗПП са предвидени изключения, при които правна помощ не се предоставя. В настоящия случай законосъобразно съдът е приел, че няма основание да преразгледа становището си в определение № 202 от 31.05.2013г. , с което не е предоставена правна помощ по предходна молба, след като въззивното производство вече е прекратено, а правната помощ е поискана за защита в това производство и е очевидно, че не би допринесла полза на въззивника – чл.24 ал.1 т.1 от Закона за правната помощ. Ето защо не са налице основания за отмяна на определение № 124 от 24.03.2014г. по гр.д.№ 179/2013г. на Софийския окръжен съд.
2. Частната жалба вх.№ 275 от 05.02.2014г. , подадена срещу разпореждане № 4 от 07.01.2014г. на Софийския окръжен съд за връщане частна жалба вх.№ 22 от 03.01.2014г. на И. Г. К. срещу разпореждане от 10.12.2013г. по гр.д.№ 179/2013г. на Софийския окръжен съд, с което му е указано да внесе държавна такса по подадената въззивна жалба вх.№ 76 от 14.01.2013г. срещу решението на Ихтиманския районен съд № 199 от 05.12.2012г. по гр.д.№ 1132/2010г., също е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.274 ал.1 ГПК на обжалване подлежат определенията, преграждащи развитието на производството , както и тези, за които изрично е предвидено в закона, че могат да се обжалват самостоятелно. Разпореждането , с което се дават указания на страната да отстрани нередовност на подадена от нея частна жалба не попада в нито една от тези групи определения, поради което правилно въззивният съд е приел, че подадената частна жалба е недопустима.
3. Неоснователна е и третата частна жалба вх.№ 276 от 05.02.2014г. срещу определение № 3 от 07.01.2014г. по гр.д.№ 179/2014г., с което е оставена без разглеждане и е върната въззивната жалба вх.№ 76 от 14.01.2013г. , подадена от И. Г. К. срещу решението на Ихтиманския районен съд № 199 от 05.12.2012г. по гр.д.№ 1132/2010г.
На молителя са били дадени изрични указания с разпореждане №179 от 10.12.2013г. , че следва да внесе държавна такса по въззивната жалба в размер на 326.94лв. Съобщението за тези указания е получено лично от него на 21.12.2013г., но до изтичането на преклузивния срок по чл. 262 ал.1 ГПК таксата не е била внесена, поради което съдът правилно е приложил последиците на 262 ал.2 т.2 ГПК и е върнал въззивната жалба. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че държавната такса е неправилно определена, защото по други дела със същия ищец му е определена държавна такса в размер на 15 лв. Държавната такса при обжалване се определя по всяко дело взависимост от обжалваемия интерес , който в случая е 16 347 лв. и дължимата държавна такса от 2% съгласно т. 18 ал.1 във връзка с т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК е определена правилно в размер на 326.94 лв. Д., че на жалбоподателя не е съобщено определението на Върховния касационен съд, с което е потвърден отказ на въззивния съд за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ не е относим към правилността на определението за връщане на въззивната жалба, защото след произнасянето на ВКС на молителя изрично е изпратено съобщение, заедно с разпореждане за повторно оставяне без движение на въззивната жалба.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението на Софийския окръжен съд № 124 от 24.03.2014г. за по гр.д.№ 179/2013г. , с което не е уважено искането на И. Г. К. да му бъде предоставена правна помощ.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 4 от 07.01.2014г. по гр.д.№ 179/2013г. на Софийския окръжен съд за връщане на подадената от И. Г. К. частна жалба вх.№ 22 от 03.01.2014г. срещу разпореждане от 10.12.2013г. по гр.д.№, с което му е указано да внесе държавна такса по подадената въззивна жалба вх.№ 76 от 14.01.2013г. срещу решението на Ихтиманския районен съд № 199 от 05.12.2012г. по гр.д.№ 1132/2010г.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3 от 07.01.2014г. по гр.д.№ 179/2014г., на Софийския окръжен съд за връщане на въззивната жалба вх.№ 76 от 14.01.2013г. , подадена от И. Г. К. срещу решението на Ихтиманския районен съд № 199 от 05.12.2012г. по гр.д.№ 1132/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: