3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№521
София, 28.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч. т. дело № 4413/2013 година
Производство по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение от 09.10.2013 г. по гр. д. № 162/2013 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е отхвърлена молбата по чл. 64, ал. 2 ГПК, подадена от адв. Н. И. в качеството му на пълномощник на [фирма], за възстановяване срока за обжалване на въззивното решение по делото.
Частният жалбоподател поддържа доводи за постановяване на обжалваното определение в нарушение на процесуалния закон – основание по чл.281, т.3 ГПК за касирането му.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната жалба в отговора, представен в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като взе предвид изложените оплаквания и след проверка на данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
По същество частната жалба е неоснователна.
Производството по гр. дело № 162/2013 г. на Великотърновски окръжен съд е приключило с постановено решение № 190 от 30.04.2013 г., с което е потвърдено решение № 1245/12.12.2012 г. по гр. д. 3113/2012 г. на Великотърновски районен съд, с което е уважен предявения против [фирма] установителен иск за посочените в решението суми. В производството по делото ответникът по иска, сега жалбоподател е представляван от двама адвокати – адв. К. Т. – л. 65, I инст., и адв. Н. И. – л. 146, I инст. Пълномощните, с които те са упълномощени, имат сила до окончателното приключване на делото във всички инстанции, не са оттеглени по реда на чл. 35 ГПК, като никой от двамата пълномощници не се е отказал от пълномощието си по реда на чл. 36 ГПК. Съобщение за постановеното въззивно решение е изпратено на адреса само на единия пълномощник. Адвокат Т. е получила съобщението на 14.05.2013 г. и решението не е обжалвано в предвидения едномесечен срок. Другият пълномощник на дружестовото адв. И. е подал молба по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на срока за обжалване на решението с оплакване, че препис от него не му е бил връчен.
За да постанови обжалваното определение и да остави без уважение молбата по чл. 64, ал. 2 ГПК на адв. И., съставът на Великотърновски окръжен съд е приел, че съгласно правилата за призоваване в ГПК, след като съдът не е длъжен да връчва съобщения на всички пълномощници на едната страна, то и извършените, респ. неизвършените, от единия пълномощник – адв. Т., процесуални действия запазват своето значение, след като пълномощното не е оттеглено от страната.
Определението е правилно.
Съгласно чл. 64, ал. 2 ГПК страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Особени непредвидени обстоятелства са такива, които не биха могли да бъдат предвидени и преодолени по волята на страната, както и че те трябва да са й попречили да извърши следващото се процесуално действие в рамките на определения срок, т. е. в продължение на същия тя да е била обективно лишена от възможността да упражни процесуалното си право, а пропускането на срока да е единствено в резултат на настъпилите обстоятелства. Според установената съдебна практика такива „особени непредвидени обстоятелства” са природни бедствия, внезапно тежко заболяване, злополука и прочие, които обективно са лишили страната или нейния представител от възможност да извърши своевременно и в срок процесуалното действие. След като страната има двама пълномощници – адвокати по делото, и само единият от тях е получил препис от въззивното решение, то очевидно другият не е в обективна невъзможност да извърши дължимото процесуално действие от името на страната, тъй като при добросъвестно водене на делото, и двамата адвокати следва да са информирани за етапа на неговото развитие и да координират своевременно действията си във връзка със защитата на клиента си по него.
Също така правните норми, уреждащи правилата за връчване на съобщения и срокове за обжалване, са ясни и не се нуждаят от тълкуване. Несъмнено е, че срокът за обжалване започва да тече от връчване на решението. При наличие на няколко пълномощници е достатъчно съдебният акт да е връчен на един от тях. Обратното разбиране, поддържано от жалбоподателя, би довело до поставяне на ново начало на срока за обжалване и води на практика до удължаване на срока, което е недопустимо извън предвидените от закона случаи /чл. 63 – 67 ГПК/.
По изложените съображения обжалваното определение следва да се потвърди.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 09.10.2013 г. по гр. д. № 162/2013 г. на Великотърновски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: