О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 539
София, 05.08.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч. т. д. № 103/2014 година
Производство чл. 274, ал. 2, изр.1 във вр. с ал.1, с т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. М. В., [населено място] срещу определение № 19511 от 23.10.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 12728/2013 г. на Софийски градски съд, с което частната жалба с правно основание чл. 423 ГПК на Е. М. В. срещу Заповед за изпълнение от 22.10.2008 г., издадена от Софийски районен съд по гр. д. № 31588/2008 г. е оставена без разглеждане като недопустима и е прекратено производството по делото.
Частната жалбоподателка е въвела доводи за неправилност на обжалваното определение и моли за неговата отмяна и връщане на делото на Софийски градски съд за произнасяне по същество по възражението по чл. 423 ГПК.
Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място] оспорва допустимостта на касационно обжалване на въззивното определение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като взе предвид изложените оплаквания и след проверка на данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
По същество частната жалба е неоснователна.
С разпореждане от 22.10.2008 г., постановено по гр. д. № 31588/2008 г. на Софийски районен съд е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист на [фирма] при условията на солидарност срещу С. И. Б. и Е. М. Б.. На 31.07.2013 г. пред Софийски районен съд е постъпило възражение по реда на чл. 423 ГПК от Е. М. В. срещу така издадената заповед. Софийски градски съд е оставил без разглеждане подаденото възражение като просрочено и е прекратил производството по него.
Съгласно чл. 423 ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд. В разглеждания случай на Е. М. В. е връчена на 10.07.2009 г. покана за доброволно изпълнение ведно със заповедта за изпълнение, а призовка за принудително изпълнение – на 21.07.2010 г. При тези фактически данни следва да се сподели направения от въззивния съд извод, че най-късната и благоприятна дата, на която жалбоподателката е узнала за издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист е 21.07.2010 г. и считано от тази дата, преклузивният срок по чл. 423 ГПК е изтекъл на 21.08.2010 т., т.е. преди подаване на възражението на жалбоподателката.
Неоснователни са релевираните от жалбоподателя доводи, че узнаването за образуваното дело не представлява узнаване и на неговия предмет и следователно на издадената по него заповед за изпълнение. В тази връзка в частната жалба е цитирано определение № 397 от 06.06.2013 г. по ч. т. д. № 2327/2013 г. на I т. о. на ВКС. Посоченото определение, разглежда хипотеза, различна от настоящата, касаеща приложението на чл. 47, ал. 4 ГПК, както и разликата между момента, в който се узнава за воденото дело и момента, в който се узнава за издадената заповед за изпълнение (т. е. разликата от момента, в който е подадена молба за запознаване с делото и моментът, в който молбата е уважена и делото е предоставено на страната за запознаване).
С оглед гореизложеното обжалваният съдебен акт на Софийски градски съд следва да бъде потвърден.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК на ответника по частната жалба [фирма], [населено място] следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 19511 от 23.10.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 12728/2013 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Е. М. В. от [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: