2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 479
София, 11.09. 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на единадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело N 4967/ 2014 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 274 ал.2 изр.2 ГПК.
[фирма] е обжалвала определението на Върховния касационен съд, ІV г.о. № 503 от 01.07.2014г. по ч.гр.д.№ 3891/2014г.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Ответникът [фирма] е подал писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното определение е правилно и моли да се потвърди.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на частния жалбоподател и намира следното:
С обжалваното определение Върховният касационен съд е оставил без разглеждане подадената от Първа инвестиционна банка” АД частна жалба против определение № 665 от 20.05.2014г., постановено по т.д.№ 1118/2014г. от Окръжния съд [населено място], с което е отменено разпореждането на Районния съд [населено място] за допускане на незабавно изпълнение на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК, обезсилена е издадената заповед и е отхвърлено заявлението на [фирма] по чл.417 ГПК. Върховният касационен съд е приел, че частната жалба е процесуално недопустима като се е позовал на задължителната съдебна практика, че постановените въззивни определения в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване – ТР 4/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК.
В частната жалба се поддържа, че определението на Върховния касационен съд е недопустимо, защото е недопустимо и определението на Окръжния съд Стара З., което е било обжалвано пред ВКС. Въведени са и доводи за неправилност на определението на въззивния съд и противоречието му със задължителната практика на ВКС.
Тези доводи са неотносими към правилността на обжалваното определение, с което съставът на ВКС е приел, че частната касационна жалба, с която е сезира, е недопустима като подадена срещу необжалваем съдебен акт. Както допустимостта, така и правилността на съдебните актове може да бъде проверена от по-горна инстанция само по реда на инстанционния контрол , което изисква те да са обжалваеми и да не са влезли в сила. В разглеждания случай противоречивата съдебна практика за обжалваемостта на въззивните определения, постановени в заповедното производство е уеднаквена с ТР 1/2014г. на ВКС, ОСГК и ТК, постановено по реда на чл. 124 ЗСВ, което е задължително за съдилищата. С т.8 от тълкувателното решение е прието, че заповедното производство е двуинстанционно и постановените в това производство въззивни определения не подлежат на касационно обжалване. В случая този ред е изчерпан, постановеното определение на въззивния съд, с което той се е произнесъл като втора инстанция е окончателно и не подлежи на инстанционен контрол от ВКС, независимо от това дали е валидно, допустимо или правилно. Ето защо при спазване на процесуалните правила подадената частна жалба е оставена без разглеждане като недопустима с обжалваното определение, не са налице основания за неговата отмяна и то следва да бъде потвърдено.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението на Върховния касационен съд, ІV г.о. № 503 от 01.07.2014г. по ч.гр.д.№ 3891/2014г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: