О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 575
София, 15.09.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч. т. д. № 1972/2014 година
Производство по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение от 23.10.2013 г. по гр. д. № 7797/2012 г. по описа на Софийски градски съд, АО, III – „б” състав, с което е оставено без уважение искането на [фирма] за изменение на решение от 18.10.2012 г. по гр. д. № 7797/2012 г., в частта за разноските.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е необосновано и незаконосъобразно и моли то да бъде отменено, а искането му по чл. 248 ГПК да бъде уважено.
Ответникът по частната жалба А. „Пътна инфраструктура”, [населено място] не ангажира становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
По същество частната жалба е неоснователна.
С въззивното решение от 18.10.2012 г. по гр. д. № 7797/2012 г. по описа на Софийски градски съд, АО, III – „б” състав е потвърдено решение от 14.05.2010 г. по гр. д. № 30687/2008 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 74 състав. Въззивният съд е преценил, че след като са отхвърлени въззивните жалби и на двете страни, то разноски не следва да се присъждат. Именно поради това е оставена без уважение и молбата по чл. 248 ГПК на [фирма].
Обстоятелството, че въззивното производство е приключило с потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт, като подадените въззивни жалби са оставени без уважение, означава, че всяка една от страните по делото е упражнила неоснователно правото си на въззивна жалба, а това само по себе си изключва наличието на основание за присъждане на направените от тях разноски във въззивната инстанция, което би било налице само при пълно или при частично уважаване на същите. Затова в случая, деловодните разноски следва да останат за страните, така както са направени от тях.
Доводите на жалбоподателя, че въззивната му жалба не е следвало да бъде разглеждана, тъй като е върната като нередовна поради невнасяне на държавна такса за разглеждането й, поради което като насрещна страна по въззивната жалба на А. „Пътна инфраструктура” има право на разноски, са неотносими към делото. Те са извън предмета на производството по обжалване на съдебния акт, постановен по реда на чл. 248 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 23.10.2013 г. по гр. д. № 7797/2012 г. по описа на Софийски градски съд, АО, III – „б” състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: