О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 610
София, 26.09.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 23.09.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 2202/2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на ТД [фирма], [населено място] против определение на състав на ІІ т.о. на ВКС № 376 от 17.12.2013 год., по т. д. № 1867/2013 год., с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, касационната жалба на дружеството, настоящ частен жалбоподател, срещу въззивно решение на Ловешкия окръжен съд № 221/01.10.2012 год., по в.гр.д.№ 449/2010 год. и е прекратено производството по делото.
С частната жалба се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното определение, поради което иска отмяната му. Становището на частния жалбоподател е аргументирано както с изброените от законодателя в чл.1, ал.1 ТЗ абсолютни търговски сделки, в които наемният договор не се включва, така – с предназначението на наетото помещение и с неразглеждане на възникналия между страните правен спор от Л. като търговски.
Ответната по частната жалба страна не е заявила становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК .
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на последващ инстанционен контрол по реда на чл.274, ал.2, изр.2 ГПК съдебен акт на тричленен състав на ВКС, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение тричленният състав на второ търговско отделение на ВКС е приел, че е сезиран с касационна жалба срещу решение по търговско дело, постановено по спор за парични вземания, произтичащи от неплатена наемна цена и консумативни разходи с цена на всеки един от обективно съединените искове под 10 000 лв., поради което по силата на чл.280, ал.2 ГПК, в редакцията на разпоредбата, обнародвана в ДВ бр.100/21.12.2010 год. касационният контрол се явява недопустим.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Извършената от предходния тричленен състав на ВКС преценка на допустимостта на подадената касационна жалба е в съгласие с процесуалното правило на чл.280, ал.2 ГПК в правно важимата му,към датата на подаване на касационната жалба – 13.12.2012 год., редакция.
Обстоятелството, че със същата законодателят императивно е изключил от обсега на осъществявания от ВКС инстанционен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за гражданските дела и до 10 000 лв. за търговските дела обосновава правилността на изградения правен извод за отсъствие на възникнало за настоящия частен жалбоподател потестативно процесуално правомощие на касационна жалба, към датата на подаването и, поради което същата правилно е възприета за процесуално недопустима.
Последователно в практиката си, вкл. при действието на ГПК/ отм./ ВКС е поддържал разбирането, че при наличието на съединени при условията на чл.210, ал.1 ГПК, норма аналогична на чл.103 ГПК/ отм./, искови претенции за парични вземания с цена на всеки отделен иск под 10 000 лв., решението касаещо същите е изключено от обсега на осъществявания от ВКС касационен контрол, независимо от общата сборна цена, тъй като предявени самостоятелно, решенията по тези искове несъмнено биха били необжалваеми.
Що се касае до въведените от частния жалбоподател доводи, свързани с отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.2 ГПК, поради характера на възникналия между страните правен спор, определящ делото като гражданско, а не търговско, те са правно несъстоятелни, предвид безспорното качество на касатора на търговец по см. на чл.1, ал.2, т.1 ТЗ, във вр. с чл.64, ал.1, т.3 ТЗ и разпоредбата на чл.286, ал.1 и ал.3 ТЗ.
Допълнителен аргумент в подкрепа на търговски характер на делото е и обстоятелството, че процесният наемнен договор, от който претендираните вземания произтичат, не само е сключен между ЮЛ търговци, но е и за помещение, което по своето изграждане и предназначение на склад, е несъмнено за търговска дейност.
Предвид разпоредбата на чл.104, т.4 ГПК, във вр. с чл. 365 и сл. ГПК неоснователно се явява и оплакването, че въззивният съд неправилно е квалифицирал възникналия между страните правен спор, като не го е определил като търговски. Последователна е практиката на ВКС, че търговско дело е не само това, което има за предмет правен спор, разгледан по реда на гл.ХХХІІ ГПК, но и всяко дело, с цена на предявения иск под 25 000 лева и подсъдно като първа инстанция на районния съд, щом претенцията има за предмет право или правно отношение, произтичащо или свързано с търговска сделка – сключване, тълкуване, действителност, изпълнение, неизпълнение или прекратяване на същата, респ. последиците от преустановяване на облигационната връзка и именно с тази практика обжалваното определение е съобразено.
Следователно отсъствието на процесуална възможност за разглеждане на касационната жалба на ТД [фирма], [населено място] законосъобразно е възприето от предходния тричленен състав на касационната инстанция като обосноваващо правен извод за недопустимост на същата, поради което и образуваното пред ВКС производство по т.д.№ 1867/2013 год. правилно е прекратено.
Ответната по частната жалба страна не е претендирала деловодни разноски за настоящето производство, поради което не следва да бъде обсъждана отговорността за същите.
Мотивиран от горното, ВКС, ТК в настоящия съдебен състав на второ отделение, на осн. чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.2, пр.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖАДАВА постановеното от тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС определение № 376 от 17.12.2013 год., по т.д.№ 1867/2013 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: