О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 691
София, 30.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 30.10.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 2916 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на К. „О. НА П.- К. Г. И М. Ф.”, със седалище [населено място], [община], подадена чрез адв. П. Ч., против прекратително определение на състав на І-во т.о. на ВКС № 291 от 22. 07. 2014 год., по т.д.№ 1968/2014 год., с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, касационната жалба на настоящия частен жалбоподател с вх.№ 4602/13.05.2014 год. срещу въззивно решение на Великотърновския окръжен съд № 87/10.04.2014 год., по в.гр.д.№ 144/2014 год..
Частният жалбоподател поддържа оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения, че възникналия между страните правен спор не е търговски по своя характер, което изключва и търговския характер на делото и иска отмяната му, както и връщането му за произнасяне по допускане на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК.
Ответната по частната жалба страна в срока по чл.276, ал.1 ГПК не е заявила становище.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на последващ инстанционен контрол по реда на чл.274, ал.2, изр.2 ГПК съдебен акт на тричленен състав на ВКС, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
За да постанови обжалваното определение тричленният състав на първо търговско отделение на ВКС е приел, че е сезиран с касационна жалба срещу въззивно решение по търговско дело, по спор за парични вземания с цена на всеки един от обективно съединените искове по чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл.82 ЗЗД по- малка от 10 000 лв., поради което по силата на чл. 280, ал.2 ГПК, в редакцията на нормата, обнародвана в „Д. вестник”, бр.100/21.12.2010 год. касационният контрол се явява недопустим.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Извършената от предходния тричленен състав на ВКС преценка на допустимостта на подадената касационна жалба е в съгласие с процесуалното правило на чл.280, ал.2 ГПК в правно важимата, към датата на образуване на касационното производство – 13.05.2014 год. редакция на тази разпоредба, обнародвана в ДВ бр.100/2010 год..
Обстоятелството, че със същата законодателят императивно е изключил от обсега на осъществявания от ВКС инстанционен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за гражданските дела и до 10 000 лв. за търговските дела обосновава правилността на изградения правен извод за отсъствие на възникнало за настоящия частен жалбоподател потестативно процесуално правомощие на касационна жалба, към датата на подаването и, поради което същата правилно е възприета за процесуално недопустима.
Последователно в практиката си, вкл. при действието на ГПК/ отм./ ВКС е поддържал разбирането, че при наличието на съединени при условията на чл.210, ал.1 ГПК, норма аналогична на чл.103 ГПК/ отм./, искови претенции за парични вземания с цена на всеки отделен иск под 10 000 лв., решението касаещо същите е изключено от обсега на осъществявания от ВКС касационен контрол, независимо от общата сборна цена, която в случая, възлизаща на 9 267.56 лв. е и под минимално определения от законодателя размер за гражданско дело.
Следва също в тази вр. да се посочи, че според трайната практика на ВКС всякога, когато главната искова претенция е с предмет, право или правоотношение, породено или отнасящо се до търговска по своя характер сделка – сключване, тълкуване, действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, или последиците от прекратяването, респ. развалянето и, делото следва да се квалифицира като е търговско – понятие, значително разширено спрямо понятието „търговска сделка”, поради което доводите на частния жалбоподател – ЮЛ- търговец по см. на чл.1, ал.2, т.2 ТЗ, обосновани с вида на процесния договор, като ненаименован и сключен за съвместна стопанска дейност между страните, са правно несъстоятелни и по арг. от чл.286, ал.1 и ал.3 ТЗ не могат да бъдат споделени.
Следователно отсъствието на процесуална възможност за разглеждане на касационната жалба на „К. „О. НА П.- К. Г. И М. Ф.” законосъобразно е възприето от предходния тричленен състав на касационната инстанция като обосноваващо правен извод за недопустимост на същата, поради което и образуваното пред ВКС, ТК производство по т.д.№ 1968/2014 год. правилно е прекратено.
Ответната по частната жалба страна не е претендирала деловодни разноски за настоящето производство, поради което не следва да бъде обсъждана отговорността за същите.
Мотивиран от горното, ВКС, ТК в настоящия съдебен състав на второ отделение, на осн. чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.2, пр.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖАДАВА постановеното от тричленен състав на първо търговско отделение на ВКС определение № 291 от 22.07.2014 год., по т.д.№ 1968/2014 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: