О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№..772
София, 10.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 2740/2014 година
Производство по чл.274, ал.2, изр.2 във вр. с ал.1,т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. И. Б., [населено място] срещу Определение № 220 от 28.05.2014 г. по т.д. № 1546/2014 г. на тричленен състав на ВКС-ТК, І-во отделение.
С частната жалба е наведено оплакване за незаконосъобразност и допуснати нарушения на съществени процесуални правила.
Ответникът по частната жалба [фирма] изразява становище за недопустимост на касационното обжалване и евентуално за нейната неоснователност по съображения, изложени по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение при Търговска колегия, като взе предвид доводите във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл.ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на така подадената частна е определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, което подлежи за първи път на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 2 пр. II във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК, обосновава правен извод, че в случая отсъства задължение за настоящата инстанция да проверява наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, приложими в хипотезата на чл. 274, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК, с чието отсъствие ответната по нея страна е обосновала възражението си за недопустимост на касационното обжалване.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от настоящия жалбоподател молба за отмяна на влязлото в сила Решение № 106 от 04.08.2007 г. по гр.д.№ 912/2004 г. на Софийски районен съд, 47 с-в с посочени основания чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
В съобразителната част на определението, чиято отмяна се иска е прието, че подадената от К. Б. молба за отмяна е втора поред със съдържание, идентично с това на молбата му от 29.01.2010 год. за отмяна на същото Решение № 106 от 04.08.2007 год. по гр.д.№ 912/2004 год. на Софийски районен съд, 47 с-в и при сочени същите основания – чл.303 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, въвеждайки същите твърдения, че е жертва на двама престъпници: съдията по несъстоятелността на [фирма] и бившия синдик М. Б.. В тази молба за отмяна се съдържало позоваване на същата прокурорска преписка № 2550/2008 год., приложено и Постановление от 15.12.2009 год. за отказ за образуване на досъдебно производство по тази преписка, като образуваната вх.пр.№ 18279/2011 г. на Търговска колегия на ВКС била прекратена, поради неотстраняване на недостатъци по молбата за отмяна на Б..
Посочените факти са дали основание с обжалваното определение да се приеме, че, прилагайки към първата си молба за отмяна копия от документи, съдържащи се в прокурорска преписка № 2550/2008 г. на Окръжна прокуратура – В., молителят К. Б. е узнал за съществуването й най-късно към датата на подаването й 29.10.2010 г. Без да коментира относимостта на данните по преписката към предмета на гр.д.№ 912/2004 г. на Софийски районен съд, предходният тричленен състав е приел, че най късно от тази дата е започнал да тече преклузивният 3-месечен срок по чл.305 ал.1 ГПК и към датата на депозирането на повторната молба за отмяна срокът е изтекъл, поради което като недопустима тя следва да бъде оставена без разглеждане.
Обжалваното определение е правилно.
Направеният от решаващият състав извод, че в подадената от К. И. Б. молба за отмяна, по която била образувана вх.пр.№ 18279/2011 г. на ТК на ВКС, както и в последващата му молба за отмяна, се съдържа позоваване на същата прокурорска преписка под № 2550/2008 г. на ВрОП е изграден в съответствие с доказателствата по делото. Неподкрепени от тях са въведените с втората молба за отмяна, че с нея молителят, сега жалбоподател се е запознал едва на 12.06.2013 г., на която дата получил разрешение да се запознае с т.д.№ 1724/2013 г. на САС, респ. с гр.д.№ 9302/2012 г. на СГС, към което след изискването й, същата е била приложена като доказателство. Видно от Постановление от 15.12.2009 г., цитираната прокурорска преписка на ВрОП е образувана по подаден от молителя сигнал и няма данни, че актът, връчен му по реда на НПК, с който тя е прекратена, не е обжалван от него и съответно, че същият не е узнал за съдържащите се в преписката доказателствата в предходен на цитирания от него момент. Отделен е въпросът, че и след запознаването с пр.преписка № 2550/2008 г. на ВрОП, молителят не е обосновал връзката между съдържащите се в нея документи и въведените с молбата основания за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д.№ 912/2004 г. на СРС, 47 с-в, респ. не е приложил към молбата си за отмяна преписи от тях, при което евентуално негово искане за приобщаване на цитираната преписка към делото би се явило неоснователно.
Изложеното позволява да се сподели извода, направен от предходния тричленен състав на ВКС, че цитираната преписка в нейната цялост е била известна на молителя към 29.10.2010 г., на която дата е подадена предходната му молба по чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, поради което постановеното от него определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното настоящият състав на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 220 от 28.05.2014 г. по т.д. № 1546/2014 г. на тричленен състав на ВКС-ТК, І-во отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
4