Определение №690 от 15.12.2014 по ч.пр. дело №6649/6649 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 690
София 15.12.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на десети декември две хиляди и четиринадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело N 6649/ 2014 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 274 ал.2 изр.първо ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] [населено място] , подадена срещу определението на Софийския апелативен съд, търговско отделение, трети състав № 2266 от 12.09.2014г. по гр.д.№ 2052/2014г. за разноските.
Ответницата Б. Б. Б. не е подала отговор на частната жалба.
Частната жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
С обжалваното определение Софийският апелативен съд е допълнил определението си от 10.07.2014г. по ч.гр.д. № 2052/2014г. в частта за разноските по искане на ответника по частната жалба [фирма] [населено място] . Съдът е приел, че след като частната жалба не е уважена, на ответникът се дължат разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК, но не в пълен размер, както са поискани /1000лв./ , тъй като са прекомерни, а в размер на 200 лв., колкото е минималното възнаграждение по чл.11 от Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В частната жалба се поддържа, че след като предявеният иск е оценяем, то минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се определи по реда на чл. 7 ал.1 т.7 от Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет. Прави се и довод, че съдът няма правомощия да се произнесе служебно по прекомерността на заплатеното адвокатско възнаграждение , а в случая частната жалбоподателка, която дължи разноските, не е направила възражение по чл.78 ал.5 ГПК .
Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. С т.3 на ТР 6/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК се прие, че по действащия ГПК съдът няма правомощия служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението, той трябва да бъде сезиран изрично с такова искане от заинтересованата страна. В разглеждания случай ответницата по молбата за допълване на определението в частта за разноските Б. Б. Б. не е представила отговор в дадения й от съда срок по чл.248 ал.2 ГПК и не е поискала изрично да бъде намалено възнаграждението, платено по договора за правна защита и съдействие от 08.05.2014г. в размер на 1000 лв. като прекомерно. Следователно съдът не е имал основание да се произнася за наличието на предпоставките на чл. 78 ал.5 ГПК. Независимо от това, определението не следва да бъде отменено в обжалваната част за разноските над присъдените 200 лв. до пълния претендиран размер 1000лв., защото тези разноски не са дължими. Разноските по чл.78 ГПК се дължат в зависимост от резултата по делото – на ищеца при уважаване на иска, а на ответника – при отхвърлянето му, съответно при прекратяване на делото. Определенията , преграждащи развитието на производството извън прекратителните, както и другите обжалваеми определения се постановяват в хода на разглеждане на спора и за тях не се прилага разпоредбата на чл.81 ГПК. От изложеното следва, че молбата по чл.248 ГПК не е следвало да се уважава, защото Софийският апелативен съд е потвърдил определение за спиране на делото, но в тази част поради липса на жалба определението не може да бъде отменено.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение ,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определението на Софийския апелативен съд, търговско отделение, трети състав № 2266 от 12.09.2014г. по гр.д.№ 2052/2014г. по чл.248 ГПК за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top