О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 790
гр. София, 16.12.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 15 декември, през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч.т. дело № 3321 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.274 ал.2 ГПК
Образувано е по ЧЖ от страна на процесуалния пълномощник на [фирма] срещу определение от 23.09.2014 г. на СГС, ГО, по гр.д. 13 524/14, с което съдебният състав в производство по въззивна жалба срещу решение от 21.01.2014 г., постановено по гр.д. № 35380/2011 на СРС, ГО, 79 с-в се е произнесъл по реда на чл.389 ГПК и е оставил без уважение молбата на Мото –П. Е. за допускане на обезпечение на висящия иск на същата страна срещу Ц. П. В. , предявен по реда на чл.422 ГПК за сумата от 8 396,98 лева –дължима на основание неизпълнение на задължения по договор за лизинг.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е неоснователна
За да постанови обжалваното определение, съдебният състав е преценил, че при положение, че се иска налагането на обезпечителна мярка „възбрана върху недвижим имот”, то е необходимо да се установи наличие на обезпечителен интерес , изразяващ се в обосноваване на това, по какъв начин осъществяването на правата на молителя по бъдещото съдебно решение ще се гарантират с налагането на тази обезпечителна мярка. Ето защо, при пълна липса на твърдения и доказателства относно съществуването на имота и правата, които ответникът има върху него, то обезпечителен интерес от допускането и налагането на исканата обезпечителна мярка не се доказва да е налице.
Настоящият състав счита изводите на състава на СГС, ГО за обосновани и законосъобразни. Изразеното в ТР 6/ 2013 на ОСГТК –т.5 становище, че принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението към патримониума на длъжника не е предпоставка за уважаването на молбата за допускане на обезпечение не освобождава молителят по чл.389 ГПК да обоснове и докаже наличието на обезпечителен интерес: т.е. по какъв начин осъществяването на правата на молителя по бъдещото съдебно решение ще се гарантират с налагането на тази обезпечителна мярка върху конкретното посочено от негова страна имущество. Последното предполага поне установяване на съществуването на точно индивидуализирано имущество, което в случая не е налице, нито към датата на произнасяне по молбата от състава на СГС, нито към настоящия момент.
От изложеното следва, че частната жалба, предмет на настоящото разглеждане от ВКС, е неоснователна и обжалваното определение следва да се потвърди като законосъобразно, поради което ВКС, състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 23.09.2014 г. на СГС, ГО, по гр.д. № 13 524/14 , СГС, с което съдебният състав в производство по въззивна жалба срещу решение от 21.01.2014 г., постановено по гр.д. № 35380/2011 на СРС, ГО, 79 с-в се е произнесъл по реда на чл.389 ГПК и е оставил без уважение молбата на Мото –П. Е. за допускане на обезпечение на висящия иск на същата страна срещу Ц. П. В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.