О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30
София, 26.01.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 26.01..2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело №194 /2015 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274,ал.2, пр.2, във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Р. К. М., със съдебен адрес в [населено място] против определение на тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС № 305 от 24. 10. 2014 год., по т.д. № 4320/ 2013 год., с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, касационна жалба вх. № 3864/ 11.06.2013 год., подадена от настоящия частен жалбоподател срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд № 116 от 13.05.2013 год., по в.т. д. № 25/2013 год., по описа на с.с..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на ВКС за разглеждане подадената касационна жалба по същество.
При обосноваване на сочените пороци частният жалбоподател изразява несъгласие с извода на съдебния състав на второ търговско отделение на ВКС за приложимост на процесуалното правило на чл.280, ал.2 ГПК, поддържайки, че при липса на легална законова дефиниция за „търговско дело” и установени от законодателя критерии за разграничаване на делата на”граждански” и „търговски”, определянето на прекратеното с обжалвания съдебен акт на ВКС дело е търговско по см. на чл.280, ал.2 ГПК е процесуално незаконосъобразно.
Ответната по частната жалба страна – ”Ю. БЪЛГРИЯ” АД в срока по чл.276, ал.1 ГПК е оспорила оплакванията на частния жалбоподател, считайки ги за неоснователни.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на страната, във вр. с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение тричленният състав на второ търговско отделение на ВКС е приел, че обжалваното въззивно решение на Добричкия окръжен съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение на Балчишкия районен съд № 126 от 30. 10. 2012 год., по гр.д.№ 80/2012 год. е уважен предявения от ”Ю. БЪЛГРИЯ” АД срещу касатора, като ответник,установителен иск по чл. 422, ал.1 ГПК за сумата 9 708.01 лв., формирана от 8 824.63 лв. – главница, ведно със законната лихва върху същата, считано от 04. 08.2011 год. до окончателното изплащане на задължението, 810.81 лв. договорна лихва за периода 03.11.2008 год. -22.06.2011 год., 72.57 лв. – наказателна лихва за периода 03.12.2010 год. до 22.06.2011 год. не подлежи на касационен контрол, по силата на чл. 280, ал.2 ГПК, в редакцията на закона в ДВ бр.100/21.12.2010 год..
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Извършената от предходния тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС преценка на допустимостта на подадената касационна жалба е в съгласие с процесуалното правило на чл.280, ал.2 ГПК, в правно важимата на тази разпоредба, към датата на образуване на касационното производство – 16.12.2014 год. редакция, обнародвана в ДВ бр.100/2010 год.. Обстоятелството, че същата императивно изключва от обсега на осъществявания от ВКС инстанционен контрол над въззивните съдебни актове, решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за гражданските дела и до 10 000 лв. за търговските дела обосновава правилността на изградения правен извод за отсъствие на възникнало за настоящия частен жалбоподател потестативно процесуално правомощие на касационно жалба, към датата на подаването и, поради което същата правилно е възприета за процесуално недопустима.
Претендираното по реда на чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК вземане произтича от абсолютна търговска, по см. на чл.286, ал.2 ТЗ, във вр. с чл.1, ал.1, т.7 ТЗ сделка, което обуславя правен извод, че обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело. Затова, като е извършил преценката за допустимост по см. на чл. 280, ал.2 ГПК, с оглед установеният от законодателя минимум от 10 000 лв. тричленният състав на ВКС правилно е приложил закона.
Отделен в тази вр. е въпросът, че самото понятие”търговско дело” е значително разширено спрямо понятието „търговска сделка”,поради което дори и на това основание доводите на частният жалбоподател са правно несъстоятелни.
Ответникът по частната жалба не е претендирал заплащане на направените в настоящето производство деловодни разноски, поради което с оглед изхода на делото пред касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК настоящият съдебен състав не се произнася по отговорността за същите.
Мотивиран от горното, ВКС, ТК в настоящия съдебен състав на второ отделение, на осн. чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.2, пр.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖАДАВА постановеното от тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС определение № 305 от 24. 10. 2014 год., по т.д. № 4320/ 2013 год.., по описа на с.с.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :