О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
София, 16.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 2194/2014 година
Производство по чл. 274, ал.2, предл.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Х. Т. Р. срещу Определение № 231 от 06.06.2014 г. по т.д.№ 4661/2013 г. на Върховен касационен съд, ТК, Първо търговско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба, подадена срещу решение № 966 от 13.06.2012 г. по гр.д.95/2011г. на Софийски апелативен съд.
В частната жалба касаторът поддържа, че постановеното от предходния тричленен състав е неправилно и моли да бъде отменено. Изразява несъгласие с направения извод, че дори и съдът да изложи мотиви в искания от него смисъл, те не биха се ползвали със сила на пресъдено нещо, поради което за него липсвал правен интерес от касационно обжалване.
Ответникът по частната жалба С. „Б. център К.” не е изразил становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
С решение № 458 от 04.11.2010г. по гр. дело № 471/2010 г. Врачанският окръжен съд уважил предявения от настоящия жалбоподател иск срещу С. „Б. център К.” с правно основание чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ и отменил решението на ОС на сдружението от 29.04.2010 г. за изключването му.
С обжалваното определение предходният касационен състав оставил без разглеждане касационната жалба на жалбоподателя срещу въззивното решение, с което е потвърдено решението за уважаване на предявения от него иск по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ по съображения, че мотивите му не подлежат на самостоятелно обжалване, тъй като със сила на пресъдено нещо се ползва само диспозитива на съдебния акт – т. 18 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, аналогични на които са и мотивите, изложени в Определение № 1071 от 30.12.2011 г. по ч. т. дело № 892/2011 г., с което Върховният касационен съд, ІІ т.о. потвърдил определение от 14.03.2011 г. по гр. дело № 95/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което производството по делото е прекратено в частта по подадената от жалбоподателя въззивна жалба срещу първоинстанционния съдебен акт.
Обжалваното определение е правилно.
Неоснователен е поддържаният от жалбоподателя довод, че липсата на мотиви във въззивния акт по всички твърдяни закононарушения при провеждане на общото събрание, въведени от него като основания на отменителния иск по чл.25, ал.4 ЗЮЛЦ, обосновава наличието на правен интерес от касационното му обжалване. Както правилно е прието с обжалваното определение, и при излагане на мотиви, било в искания от жалбоподателя или в противния на него смисъл, те не могат да бъдат предмет на самостоятелно въззивно и касационно обжалване, отделно от решението по съществото на спора, а при благоприятен за него резултат, какъвто е разглеждания случай, същият не може да инициира производство по инстанционен контрол на постановените съдебни актове.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на основание чл.278, ал.1 във вр. с чл.274, ал.2, пр.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 231 от 06.06.2014 г. по т.д.№ 4661/2013 г. на състав на Първо търговско отделение на ВКС, по описа на с. с.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :