О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 90
София, 19.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 3504/2014 година
Производство по реда на чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Д. И. от [населено място] срещу разпореждане № 263 от 15.10.2014 г. на Председателя на второ отделение при ТК на ВКС по преписка с вх. № 17 361/11.12.2013 г., с което е върната частната ? жалба срещу разпореждане № 120 от 29.04.2014 г. на ВКС. С последното е върната подадената от същата искова молба по чл. 47 ЗМТА за отмяна на решение № 2 – 2044 от 28.08.2013 г. на Арбитражен съд „А. Ю.” С., [населено място], постановено по а. д. № 2 044/2013 г. Искането е за отмяна на обжалваното разпореждане и разглеждане на частната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на вВоро отделение при Търговска колегия, като обсъди доводите, изложени в частната жалба и прецени данните по делото, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С разпореждане № 120 от 29.04.2014 г. на Председателя на второ отделение при ТК на ВКС е върната исковата молба с правно основание чл. 47 ЗМТА, подадена от И. Д. И., за отмяна на решение № 2 – 2044 от 28.08.2013 г. на Арбитражен съд „А. Ю.” С., [населено място], постановено по а. д. № 2 044/2013 г. поради невнасяне в срок по сметка на ВКС на дължимата държавна такса. Срещу посоченото разпореждане за връщане на исковата молба е подадена частна жалба, като същата е оставена без движение до внасяне на държавна такса в размер на 15 лева по сметка на ВКС. Констатираната от съда нередовност на подадената частна жалба не е била отстранена в указания едноседмичен срок (удължаван по реда на чл. 63 ГПК), поради което правилно в обжалвания съдебен акт е прието, че са налице основанията на чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК за нейното връщане.
Искането за освобождаване от държавна такса следва да бъде оставено без уважение, тъй като не е представена декларация за семейно и имотно състояние, а чл. 5, б. „о” ЗДТ, на който се позовава жалбоподателката, не е предвиден като основание по чл. 83 ГПК за освобождаване от държавна такса.
Жалбоподателката следва да заплати дължимата държавна такса по частната жалба, по която е образувано настоящото производство.
Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 263 от 15.10.2014 г. на Председателя на второ отделение при ТК на ВКС по преписка с вх. № 17 361/11.12.2013 г. за връщане на подадената от И. Д. И. от [населено място] частна жалба срещу разпореждане № 120 от 29.04.2014 г. на ВКС.
ОСТАВЯ без уважение искането на И. Д. И. за освобождаване от държавна такса.
ОСЪЖДА И. Д. И. от [населено място] да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 (петнадесет) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: