О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
София,19.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 3277/2014 година
Производство по чл. 274, ал. 2, пр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 257 от 02.07.2014 г. по т. д. № 1867/2014 г. на Върховен касационен съд, ТК, I т.о., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, подадената от дружеството жалбоподател молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, 4 и 5 ГПК на разпореждане от 20.04.2012 г. по гр. д. № 14256/2012 г. на Софийски районен съд.
В частната жалба са въведени доводи за постановяване на определението в нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната жалба в срока и по реда на чл.267, ал.1 ГПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че разпореждането, предмет на исканата отмяна, не попада в обхвата на актовете, подлежащи на отмяна по реда на извънинстанционното производство по чл. 303 и сл. ГПК.
Определението е правилно.
Процесуалноправният институт на отмяната на влезли в сила съдебни решения, както по отменения, така и по сега действащия ГПК е извънреден способ за защита срещу правните последици на едно незаконосъобразно съдебно решение, с което се създава положение на непререшаемост по същество на съдебния спор, основано на силата на пресъдено нещо като последица от влизането в сила на акта. Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване по силата на чл. 413, ал. 1 ГПК, като защитата на длъжника се осъществява чрез подаване на възражение по реда на чл. 414 ГПК. Ако длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, то той разполага с правото да предяви възражение пред въззивния съд на основанията по чл. 423 ГПК. В това производство се изследват евентуално допуснати нередовности при връчването на заповедта. Оспорването на заповедта за изпълнение поради новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства се осъществява по исков ред съгласно чл. 424 ГПК. В този смисъл, заповедта за изпълнение, респ. разпореждането за издаването й, подлежи на специален ред за оспорване, но не и на отмяна от ВКС на основанията по чл. 303 ал.1 ГПК. В тази насока е и практиката на ВКС, обективирана в Определение № 805/21.09.2012 г. по ч. т. д. 537/2012 г., ТК, II т. о. и много други.
По тези съображения обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 4 ГПК на ответника по жалбата следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., съобразено с предвиденото в чл. 11 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 257 от 02.07.2014 г. по т. д. № 1867/2014 г. по описа на Върховен касационен съд, ТК, Първо отделение.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 200 лв. – съдебни разноски за настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: