О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
гр.София, 20.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осемнадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 784/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Образувано е частна жалба на Е. В. Т. и В. Б. Б. срещу определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., № 904 от 22.12.2014 г. по ч.гр.д.№ 5843/ 2014 г., с което е върната подадената от тях частна жалба срещу определение на Софийски градски съд № 13556/ 30.06.2014 г. по ч.гр.д.№ 4688/ 2014 г. Връщането е постановено по съображения, че въззивното определение е постановено в заповедно производство и не подлежи на касационен контрол.
Частните жалбоподатели поддържат, че предмет на отхвърленото от въззивния съд искане е връщане на недължимо платена държавна такса. Според тях произнасянето по това искане не е обусловено от характера на производството и във всеки един случай отхвърлянето му подлежи на триинстанционен контрол. Като е приел обратното съставът на ІІІ-то гражданско отделение на Върховния касационен съд, постановил неправилно определение, което молят да бъде отменено.
Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Е. В. Т. и В. Б. Б. са подали заявление за издаване на заповед за изпълнение против С. Б. Г., по него е образувано ч.гр.д.№ 45795/ 2013 г. по описа на Софийски районен съд. По заявлението е внесена държавна такса 4 055,54 лв. С определение от 09.12.2013 г. първоинстанционният съд отказал да издаде заповед за изпълнение, като този акт не е обжалван и е влязъл в сила. След постановяването му заявителите са поискали да им бъде върната внесената държавна такса, но с определение от 22.01.2014 г. първоинстанционният съд отхвърлил това искане. То е обжалвано пред въззивния съд, който го потвърдил (определение на Софийски градски съд № 13556/ 30.06.2014 г. по ч.гр.д.№ 4688/ 2014 г ). Частната касационна жалба срещу този акт на въззивния съд е върната с обжалваното в настоящето производство определение, като недопустима.
Изводът за недопустимост е законосъобразен, с оглед задължителното тълкуване, дадено в Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС. В т.8 от същото е иязснено, че въззивните определения, постановявани в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. В мотивите към решението е посочено изрично, че по силата на чл.274 ал.4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо постановените в това производство определения – включително преграждащите, и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство (например в частта за разноските). С оглед така приетото от ОСГТК на ВКС, неоснователно се поддържа от частните жалбоподатели, че спорът относно дължимостта на внесената от тях държавна такса трябва да бъде разгледан от три инстанции. Тълкувателното решение изрично сочи, че определенията на въззивния съд и по самостоятелни въпроси, щом се разрешават в заповедно производство, не подлежат на касационен контрол. Частната жалба срещу такива определения е недопустима и не подлежи на разглеждане по същество, както е прието и в обжалваният в настоящето производство акт.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., № 904 от 22.12.2014 г. по ч.гр.д.№ 5843/ 2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: