1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
София, 13.03.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 1258 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Н. Д., чрез адв. С. М., срещу определение №62/23.01.2015г., постановено по ч.гр.д. №282/2015г. на Върховния касационен съд, IV г.о., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на страната срещу определение №390/13.11.2014г. по гр.д. №801/2014г. на Софийски окръжен съд и е прекратено производството по делото.
Изложени са доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт.
Насрещната страна по жалбата В. С. Х. не представя отговор.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Подадената частна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275 ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С определение №390/13.11.2014г., постановено по гр.д. №801/2014г. на Софийския окръжен съд е потвърдено определение от 24.09.2014г. по гр.д. №818/2013г. на РС – Елин Пелин. С първоинстанционното определение районният съд е оставил без уважение молбата на М. Н. Д. за освобождаване от такси и разноски в производството.
За да постанови обжалвания съдебен акт, ВКС, състав на IV г.о., е приел, че подадената частна касационна жалба е недопустима за разглеждане, предвид разпоредбата на чл.274, ал.4 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК. Посочено е, че производството е образувано по искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за реално изпълнение на парични притезания с размери 2000 лв. и 617,17лв. Тъй като цената на всеки един от исковете е под 5000 лв., касационният контрол е недопустим, съгласно нормата на чл.274, ал.4 ГПК.
Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК препраща към нормата на чл.280, ал.2 ГПК и определя като критерий за допускане до касационно обжалване на определенията по чл.274, ал.3 ГПК цената на иска. Разпоредбата е императивна и според нея не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване – с цена на иска под 5000лв. Цената на всеки един от обективно кумулативно съединените искове е под законоустановения минимум, поради което съставът на ВКС правилно е оставил без разглеждане подадената частна касационна жалба.
Изложеното от жалбоподателя твърдение, че производството по чл.83, ал.2 ГПК не се обхваща от нормата на чл.274, ал.4 ГПК, е неоснователно. Чрез разрешението на 274, ал.4 ГПК законодателят поставя знак за равенство между възможността за инстанционен контрол на решенията и определенията. Режимът на обжалване на определенията, постановявани в хода на исковото производство, трябва да следва режима на обжалване на решенията, т.е. касационният контрол е изключен и за актове относно процесуалните въпроси, когато такъв не се предвижда за актовете на съда по същество. В мотивите към т.12 от ТР №6/2012г. на ОСГТК, ВКС, е прието, че отказът да се освободи страната от заплащане на такси и разноски по делото подлежи на обжалване, включително и пред касационната инстанция, при условията на чл.274, ал.3 ГПК, но без да е дерогирано правилото на ал.4 от същата разпоредба. Позоваването от страна на жалбоподателя на предвидената обжалваемост на определението на въззивния съд по чл.396, ал.2, изр.3 – то ГПК, без оглед на цената на иска, е неточно. Обжалваемостта на определението на въззивния съд, с което за първи път е допуснато обезпечение на иска, е уредена изрично от законодателя с изменението на ГПК с ДВ бр.100/2010г. Разпоредбата на чл.396, ал.2, изр.3-то ГПК предвиждаща тази възможност за касационно обжалване обаче, също не изключва проверката за допустимост на жалбата с оглед нормата на чл.274, ал.4 вр. с чл.280, ал.2 ГПК, в какъвто смисъл е и константната практика на ВКС на РБ.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №62/23.01.2015г., постановено по ч.гр.дело №282/2015г. по описа на Върховен касационен съд, IV г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.