О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 234
София 03.04.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито заседание на първи април, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело № 1649/2015 г.
Производството е образувано по частна жалба на М. К. И., К. Д. И. и Д. К. Д., всички от [населено място], подадена от процесуалния им представител адвокат С. И., срещу определение № 383 от 17.11.2014 г. по гр. дело № 4503/2013 г. на Върховен касационен съд, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане касационната им жалба срещу решение № 496 от 24.01.2013 г. по гр.д. № 9255/2009 г. на Софийски градски съд, тъй като обжалваното решение е постановено в производство по дело с цена на иска под установения в закона минимум от 5000 лв., поради което на основание чл. 280, ал. 2 ГПК касационното производство е недопустимо.
Жалбоподателите излагат доводи за незаконосъобразност на определението.
Ответниците по частната жалба Д. К. К., в лично качество, и В. В. К., представляван от Д. К. К. в качеството й на пълномощник, двамата от [населено място], оспорват жалбата.
Ответниците по частната жалба С. К. П., действаща като [фирма], [населено място], както и [фирма], [населено място], не са изразили становище.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
С обжалваното определение е прието, че с разпореждане от 27.06.1997 г. първоинстанционният съд на основание чл. 57 ГПК/отм./ е определил цената на предявените искове в общ размер от 4 000 000 недоминирани лева и в течение на производството същата не е била променена. Като е приложил разпоредбите на чл. 1 и чл. 2 от Закона за деноминацията на лева и е съобразил задължителното тълкуване на закона, дадено в ТР №3/2014 г. от 27.10.2014 г. по тълк.д. 3/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е приел, че обжалваното въззивно решение е постановено в производство по дело с цена на иска от 4000 лв., т.е. под установения в закона минимум от 5000 лв., поради което на основание чл. 280, ал. 2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Определение № 383 от 17.11.2014 г. по гр. дело № 4503/2013 г. на Върховен касационен съд, ІV г.о. е правилно. Съдилищата са длъжни да разгледат всяка подадена до тях молба за защита на имуществени права, но това право се упражнява при условията и по реда, предвидени в процесуалния закон. Както за редовността на всяко процесуално действие, проверката на касационната жалба по чл.280, ал.2 ГПК с оглед цената на иска се извършва към момента на подаването и. За да се произнесе по този въпрос съдът сравнява определения от закона минимален размер с цената на иска, по който е постановено обжалваното решение и ако последната е под този размер, не допуска жалбата до разглеждане. Цената е величина, която определя паричната стойност на оценимото в пари спорно право и същата не може да бъде променяна освен при последващо изменение на иска.
Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 383 от 17.11.2014 г. по гр. дело № 4503/2013 г. на Върховен касационен съд, ІV г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.