2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 256
София, 15.04.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито заседание на осми април, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №1402/2015 .
Производството е образувано по частна жалба на Р. Г. Н., [населено място], област П., срещу определение №27/28.01.2015 г. по гр. дело № 6737/2014 г. на Върховния касационен съд, I г.о., с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК на решение от 16.11.1998 г. по гр.д. №4142/1997 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
В обжалвания акт е посочено, че подадената молба за отмяна на влязло в сила решение е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане по същество, тъй като е просрочена.
Частната жалба е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Правилно е прието в обжалваното определение, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е недопустима. Съобразно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Оттук следва, че за да се допусне отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание, трябва да са налице трите кумулативно дадени предпоставки: нови обстоятелства или нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото. Липсата на която и да е от посочените три предпоставки обуславя невъзможността да се допусне отмяна на влязлото в сила решение на това основание. Съгласно разпоредбата на чл.305, ал.1 ГПК молбата за отмяна може да се подаде в тримесечен срок, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. В случая като основание за отмяна се сочи писмо от Министерство на здравеопазването №97-442/18.06.2014 г., адресирано до молителя, в което е изяснена по принцип процедурата по прилагане на Наредба №5/1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, се ползват със закрила по чл.333, ал. 1 КТ. Идентично писмо относно същите обстоятелства вече е представено от Р. Г. Н. по гр. дело №1131/2011 г. на ВКС, IV г.о., образувано по молба за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК на решение от 16.11.1998 г. по гр.д. №4142/1997 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. Оттук следва, че молбата за отмяна с вх. №33079/16.07.2014 г. е подадена след изтичане на посочения по-горе срок по чл.305, ал.1 ГПК .
Ето защо молбата за отмяна правилно е оставена без разглеждане като недопустима.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение №27/28.01.2015 год. по гр. дело № 6737/2014 г. на Върховния касационен съд, I г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.