О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 205
София, 17.04.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 16.04.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 1148 /2015 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274,ал.2, пр.2, във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на ТД [фирма], [населено място] против определение на тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС № 661 от 21.10.2014 год., постановено по ч.т.д.№ 2850/2014 год., с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, частната жалба на настоящия частен жалбоподател с вх.№ 4335/ 01. 07. 2014 год. срещу определение на Пловдивския апелативен съд № 1118 от 11.06.2014 год., по ч.т.д.№ 661/ 2014 год..
С частната жалба е въведено бланкетно оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на ВКС за разглеждане подадената частна касационна жалба по същество.
Позовавайки се на посочената от Пловдивския апелативен съд обжалваемост на постановения във въззивното производство съдебен акт, частният касатор изразява несъгласие с извода на предходния състав на ВКС, ТК, че определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на постановения от ПОС съдебен акт не е от категорията, изчерпателно посочени от законодателя в нормата на чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК, като подлежащи на касационен контрол.
Ответната по частната жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК е възразила по основателността на въведеното оплакване, излагайки подробни съображения за проявена от частния жалбоподател процесуална недобросъвестност и злоупотреба с процесуални права.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на инстанционен контрол пред друг тричленен състав на ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови обжалвания съдебен акт тричленният състав на второ търговско отделение на ВКС е приел, че въззивното определение на Пловдивския апелативен съд, с което същият се е произнесъл по законосъобразността на постановеното от Пловдивския окръжен съд определение № 589 от 18.03.2014 год., по т.д.№ 882/2012 год., като е отменил същото и е върнал делото на първостепенния съд за разглеждане искането на страната по същество, не е от категорията съдебни актове, за които законодателят с нормата на чл.274, ал.3 ГПК е предвидил, че подлежат на факултативен касационен контрол.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Законосъобразно предходният тричленен състав на ВКС е приел, че определението на въззивната инстанция, с което е отменен съдебния акт на първостепенния съд № 589 от 18.03.2014 год. , по т.д.№ 882/2012 год. за оставяне без разглеждане искането на ответника по спора [фирма] по чл.248, ал.1 и сл. ГПК за изменение на протоколното му определение от 18.09.2013 год. по същото т.д.№ 882/ 2012 год. в частта за деловодните разноски и делото е върнато на ПОС за произнасяне по същество на направеното искане, не подлежи на последващ инстанционен контрол пред ВКС, поради което подадената частна жалба вх.№ 7335/01.07.2014 год. е процесуално недопустима.
Обстоятелството, че това определение на въззивния съд няма преграждащ развитието на самото исково производство ефект, нито с него се дава разрешение по същество на друго самостоятелно производство, изключва то да е от категорията, изчерпателно посочени от законодателя в чл.274, ал.3 ГПК, поради което в полза на настоящия частен жалбоподател не е възникнало процесуално потестативно правомощие на частна касационна жалба – абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните. Затова, като е съобразил горното, излагайки аналогични правни съждения тричленният състав на второ търговско отделение на ВКС правилно е приложил процесуалния закон.
При отсъствие на възникнало за настоящия частен жалбоподател потестативно процесуално публично правомощие на частна касационно жалба, към датата на подаването и – 01.07.2014 год. същата се явява за процесуално недопустима и за състава на второ търговско отделение на ВКС е отсъствала процесуална възможност да се произнесе по основателността и. Що се касае до посочената от въззивния съд обжалваемост на постановения във въззивното производство съдебен акт, то тя е ирелевантна и не може да породи правните последици, на които жалбоподателят се позовава. Инстанционният контрол е установен от законодателя, чрез императивните норми на ГПК, което означава, че процесуална възможност той да бъде създаван извън процесуалния закон, отсъства.
Мотивиран от изложените съображения, ВКС, ТК в настоящия съдебен състав на второ отделение, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖАДАВА постановеното от тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС определение №661 от 21.10.2014 год., постановено по ч.т.д.№ 2850/ 2014 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.