2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 268
гр. София, 17.04.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2049 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. С. К. против разпореждане № 211/03.02.2015 г., постановено по гр.д.№ 13/2015 г. от съдия-докладчик по делото по описа на Апелативен съд – В..
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, доколкото е насочена против акт на съда, подлежащ на обжалване.
С обжалваното разпореждане, състава на въззивния съд е върнал подадената против определението на съда частна касационна жалба, поради нейната недопустимост, предвид предвидената двуинстанционност на обжалването на действията на съдебен изпълнител по отношение на решенията по обжалване на действията на съдебния изпълнител, респ. необжалваемост на определенията по този вид дела, съгласно разпоредбата на чл.274, ал.4 вр. чл.437, ал.4 ГПК.
В производството по чл. 436 и сл. ГПК окръжният съд действа като контролно-отменителна инстанция, като чл. 437, ал. 4 ГПК определя, че решението по същество е окончателно. При действието на новия кодекс, не е променен характера на производството по обжалване действията на съдия-изпълнителя, нито режима на обжалване на съдебните актове, включително по чл. 438 ГПК – тези на окръжния съд не подлежат на обжалване, а преграждащите и другите определения, подлежащи на обжалване с частна жалба, се разглеждат не от Върховния касационен съд, а от съответния апелативен съд и неговите актове са окончателни. В случая, Апелативен съд – В. се е произнесъл с окончателен съдебен акт, с който е потвърдил определението на първоинстанционния окръжен съд. Той не е въззивна инстанция по спора, за да подлежат определенията, с които потвърждава преграждащите определения на първата инстанция, на касационна проверка по чл. 274, ал. 3 ГПК. В случая, приложими са разясненията, дадени с т. 2 ТР № 3 от 12.07.2005 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2005 г., ОСГК и ТК, които не са загубили значение при действието на ГПК от 2007 г., както последователно се приема и в трайно формираната практика на Върховния касационен съд.
Предвид изложеното, разпореждането на АС- Варна, с което е върната частната касационна жалба е правилно и следва да се потвърди. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че апелативният съд не е следвало да връща частната жалба, тъй като проверката относно допустимостта на обжалването пред по-горната инстанция се извършва от съда, чийто акт се обжалва.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 211/03.02.2015 г., постановено по гр.д.№ 13/2015 г. от съдия-докладчик по делото по описа на Апелативен съд – В..
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.