4
определение по ч.гр.д.№ 1955 от 2015 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 193
София,24.04. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 1955 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Д. Б. Д. срещу определение № 100 от 12.01.2015 г. по ч.гр.д.№ 3283 от 2014 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е върната като нередовна подадената от Д. частна касационна жалба вх.№ 35040 от 15.12.2014 г. срещу определение № 3321 от 28.11.2014 г. по ч.гр.д.№ 3283 от 2014 г. на Пловдивския окръжен съд.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено.
В писмен отговор от 27.03.2015 г. пълномощникът на ответника по частната жалба [фирма] оспорва същата като неоснователна. Претендира за направените по делото разноски.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ищец по делото/, в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалваното определение на Пловдивския окръжен съд на 22.01.2015 г., а частната жалба е подадена на 29.01.2015 г./ и срещу акт на въззивен съд, който съгласно чл.274, ал.2, изр.1 ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.2, чл.275, ал.2 и чл.262, ал.3 ГПК подлежи на обжалване пред ВКС.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, поради следното: С нея се обжалва определение на Пловдивския окръжен съд от 12.01.2015 г. за връщане на подадената от Д. Б. Д. частна касационна жалба вх.№ 35040 от 15.12.2014 г. Тази частна жалба е била подадена срещу определение на въззивен съд, с което по същество е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото /определение № 3321 от 28.11.2014 г. по ч.гр.д.№ 3283 от 2014 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 14.10.2014 г. на Пловдивския районен съд за прекратяване на гр.д.№ 12668 от 2014 г./. Съгласно чл.274, ал.3 ГПК във връзка с чл.284, ал.3, т.1 ГПК към тази частна касационна жалба е следвало да бъде приложено изложение на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Тъй като такова изложение не е било представено към жалбата, с разпореждане от 16.12.2014 г. въззивният съд е оставил частната касационна жалба без движение и е дал едноседмичен срок на касатора да представи изложение по чл.280, ал.1 от ГПК. Д. Д. е бил уведомен за това разпореждане на съда на 19.12.2014 г. чрез своя процесуален представител адв.П. и до изтичане на дадения му от съда срок не е отстранил горепосочената нередовност на частната касационна жалба. Поради това правилно с обжалваното определение от 12.01.2015 г. въззивният съд е върнал тази частна касационна жалба.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че не е бил уведомен за оставянето на частната му касационна жалба без движение: Видно от намиращото се на лист 34 от ч.гр.д.№ 3283 от 2014 г. на Пловдивския окръжен съд съобщение, Д. Д. е бил редовно уведомен за оставяне на частната му касационна жалба без движение и за дадения му от съда едноседмичен срок да представи изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по реда на чл.51 ГПК- съобщението е било връчено лично на неговия процесуален представител адв.Надежда П., в нейната кантора, на посочения в пълномощното й адрес.
Неоснователно е и твърдението, че въззивният съд не бил компетентен да върне частната касационна жалба поради липса на изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, а това било компетентност само на ВКС: Разпоредбата на чл.284, ал.3 ГПК посочва изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК като едно от необходимите приложения към касационната жалба. Съгласно чл.285 ГПК, когато такова приложение липсва, администриращият касационната жалба въззивен съд е длъжен да я остави без движение и да даде срок на касатора да представи такова изложение. Съгласно чл.286, ал.1, т.2 ГПК, ако в дадения срок не бъде представено изложение, въззивният /а не касационният/ съд връща касационната жалба. В случаите на подадена частна касационна жалба по чл.274, ал.3 ГПК изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК също е едно от изискуемите от закона приложения към частната касационна жалба, поради което ако такова изложение не бъде представено от касатора в дадения му от съда срок, частната касационна жалба подлежи на връщане от въззивния съд.
Неоснователно е и твърдението в частната в жалба, че в случая въобще не било нужно да бъде представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК: Както вече бе посочено по-горе, тъй като частна жалба вх.№ 35040 от 15.12.2014 г. е подадена срещу определение на въззивен съд, с което по същество е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото /определение № 3321 от 28.11.2014 г. по ч.гр.д.№ 3283 от 2014 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 14.10.2014 г. на Пловдивския районен съд за прекратяване на гр.д.№ 12668 от 2014 г./, съгласно чл.274, ал.3 ГПК във връзка с чл.284, ал.3, т.1 ГПК към тази частна жалба касаторът Д. Д. е бил длъжен да представи изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Поради всичко гореизложено частната жалба срещу определението на Пловдивския окръжен съд от 12.01.2015 г., с което е върната като нередовна частна касационна жалба вх.№ 35040 от 15.12.2014 г., е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение- потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 във връзка с чл.78 ГПК жалбоподателят е длъжен и следва да бъде осъден да заплати на ответника по частната жалба направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 200 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 100 от 12.01.2015 г. по ч.гр.д.№ 3283 от 2014 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е върната като нередовна подадената от Д. Б. Д. частна касационна жалба вх.№ 35040 от 15.12.2014 г.
ОСЪЖДА Д. Б. Д. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, чрез адв.Надежда П. да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.1, офис № 2 на основание чл.78 ГПК сумата 200 лв. /двеста лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.