О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257
София, 20.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдия Боян Балевски
ч. т. д. № 613/2015 г.
Производството е по чл. 274 и сл. вр. с чл. 248 ГПК.
Образувано е по частна жалба от П. Ж. С., Х. Ц. Р. – лично и като законен представител на малолетното дете П. Б. С., чрез процесуалния им представител адв. П. К. от САК срещу допълнително решение № 2 065/13.11.2014 г. на Софийски апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 4 490/2013 г., имащо характер на определение,съгласно чл.248 ал.3 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите от 10.06.2014 г. за допълване на постановеното решение и за неговото изменение в частта за разноските, като неоснователна.
Частните жалбоподатели считат, че обжалваното решение е неправилно. Молят да бъде отменен атакуваният съдебен акт и да им бъдат присъдени разноски за изплатен адвокатски хонорар в размер на 7 481,99 лв. Претендираната сума представлява сбор на минимално определеното възнаграждение за един адвокат за изготвяне на въззивна жалба, отговор по въззивната жалба на ответното дружество и процесуално представителство пред САС, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 и чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ( изм. и доп. с ДВ, бр. 28/28.03.2014 г.).
Ответникът по частната жалба [фирма] [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното:
Производството по гр. д. № 10 340/2012 г. пред СГС е образувано по субективно и обективно съединени искове от П. Ж. С., Х. Ц. Р. – лично и като законен представител на малолетното дете П. Б. С. срещу [фирма] [населено място], с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД. Претендират заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 400 000 лв. /общо за трите ищци/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.07.2012 г. и 38 680 лв. – обезщетение за забавено изпълнение за периода от 26.08.2011 г. до 24.07.2012 г. С решение № 6 311от 30.08.2013 г. СГС е уважил исковете до размера от 268 136,65 лв., като до пълния предявен размер са отхвърлени като неоснователни. Със същото в полза на частните жалбоподатели са присъдени съдебни разноски в размер на 6 662,46 лв., представляващи адвокатски хонорар за един адвокат и възнаграждения за вещи лица.
Срещу първоинстанционното решение са подадени въззивни жалби от ищците и ответното дружество. С решение № 783/23.04.2014 г. по гр. д. № 4 490/2013 г. САС е присъдил в полза на П. Ж. С. още 36 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.07.2012 г. и 3 399,67 лв. – обезщетение за забавено изпълнение на главното задължение, а на П. Б. С., чрез своята майка и законен представител Х. Ц. Р. – още 39 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.07.2012 г. и 3 682,97 лв. – обезщетение за забавено изпълнение на главното задължение (общият размер на уважените искове е в размер на 82 082,64 лв.). С въззивното решение са присъдени в полза на частните жалбоподатели направени от тях съдебни разноски за първоинстанционното производство още 10 502,02 лв. като е съобразено, че СГС е присъдил 6 662,46 лв., а за въззивното производство – 2 220 лв. – адвокатско възнаграждение, с оглед направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от същите адвокатско възнаграждение от 10 000 лв., предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото. По делото е постъпила молба с правно основание чл. 248 ГПК от адв. К. с искане за допълване на постановеното въззивно решение в частта за разноските за сумата от 7 481,99 лв., от която 2 244,75 лв. – за изготвяне на отговор на въззивна жалба; 2 244,75 лв. – за изготвяне на въззивна жалба и 2 992,49 лв. – процесуално представително пред САС. С допълнително решение № 2 065/13.11.2014 г. /предмет на настоящото производство/ същата е оставена без уважение, като неоснователна. Въззивният съд е приел, че липсват основания за допълване на постановеното от него решение в частта на разноските, тъй като с последното са присъдени допълнителни съдебни разноски за първоинстанционното производство и с оглед направеното възражение за прекомерност от ответното дружество на адвокатския хонорар, фактическата и правната сложност на делото и размера на уважените претенции не са налице основания за изменение на присъдените разноски във въззивната инстанция /2 220 лв. – адвокатско възнаграждение/.
Производството пред САС е образувано по подадени въззивни жалби от [фирма] [населено място] и П. Ж. С., Х. Ц. Р. – лично и като законен представител на малолетното дете П. Б. С.. Ищците /жалбоподатели в настоящото производство/ са били представлявани от адв. К. и адв. Рударски. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 10 000 лв., което е платено в брой. С решение № 783 от 23.04.2014 г. САС е уважил претенциите на ищците за сумата от 82 082,64 лв. и с оглед направеното възражение от ответната страна за прекомерност на адвокатския хонорар, са присъдени разноски за въззивната инстанция в размер на 2 220 лв.
Разноските за ищците в производството пред САС са в размер на 10 000 лв. при обжалваем интерес от 170 994,78 лв., които са доказани. С оглед уважената част на жалбата и направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ( в редакцията и преди изм. и доп. с ДВ, бр. 28/28.03.2014 г.) правилно са присъдени разноски в размер на 2 220 лв. от САС . При тези данни не са налице основания за изменение и допълнение на постановеното решение в частта за разноските пред въззивната инстанция, и правилно САС е оставил без уважение подадената молба от 10.06.2014 г.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите, че следва да им бъдат присъдени разноски в размер на 7 481,99 лв., от които 2 244,75 лв. – изготвяне на отговор на въззивна жалба; 2 244,75 лв. – изготвяне на въззивна жалба и 2 992,49 лв. – процесуално представително пред САС. Процесуалното представителство обхваща редица действия и е недопустимо да бъдат присъждани отделни възнаграждения на адвоката за всяко едно от тях. Безспорно, процесуалният представител е изготвил отговор на подадената от [фирма] и депозирал въззивна жалба от името на упълномощителите, както и е представлявал същите в производството пред САС. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е приложима само и единствено в случаите, когато упълномощеният адвокат не се явява в съдебното заседание, какъвто не е настоящият случай.
Наредба №1/09.07.2004 г. е изменена и допълнена с изменение, обнародвано в ДВ, бр.28/28.03.2014 г., с влизането в сила на което е установен друг минимален размер на адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2 т. 4 от Наредбата. При произнасяне по искане за разноски и възражение за прекомерност по чл. 78 ал. 5 ГПК, вр. Наредба №1/2004 г., съдът следва да приложи Наредбата съобразно изменението й (ДВ,бр.28/28.03.2014 г.), тъй като се касае за материално-правна норма, която става действащо право и намира приложение с влизането й в сила занапред. Към датата на приключване на съдебното дирене и даване ход на делото по същество, когато страните правят искане за разноски, съответно – възражение за прекомерност, при определяне на разноските, съдът прилага нормативна уредба, действаща към този момент. В този смисъл е и определение № 782/12.12.2014 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., постановено по ч. т. д. № 3 544/2014 г., постановено по реда на новия Граждански процесуален кодекс, което представлява задължителна практика за долустоящите съдилища.
В конкретния случай, приключване на съдебното дирене и даване ход на делото по същество, когато страните правят искане за разноски, съответно – възражение за прекомерност, е станало в съдебното заседание на 24.03.2014 г., т. е. при определяне минималния размер на адвокатското възнаграждение и приложима Наредба № 1/2004 г. в редакцията й преди изменението в ДВ, бр. 28/28.03.2014 г., Поради това, претендираното от ищците възнаграждение по чл. 7, ал. 4, т. 4 от същата в размер на 2 992,49 лв. не съответства на посочената норма в редакцията й към 24.03.2014 г. В този смисъл доводите на жалбоподателите, че въззивният съд е присъдил адвокатско възнаграждение под определения минимум в посочената наредба, са неоснователни.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че допълнително решение № 2 065/13.11.2014 г. на Софийски апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 4 490/2013 г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите от 10.06.2014 г. за допълване на постановеното решение и за неговото изменение, в частта за разноските, е правилно и следва да бъда потвърдено.
Водим от изложеното, състав на ВКС, ІІ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА допълнително решение № 2 065/13.11.2014 г. на Софийски апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 4 490/2013 г., имащо характер на определение,съгласно чл.248 ал.3 ГПК
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: