3
определение на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение по ч.гр.д.№ 2668 от 2014 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 239
гр.София, 21.05.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д. № 2668 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от И. К. В. срещу определение № 103 от 05.03.2015 г. по гр.д.№ 7011 от 2014 г. на Върховния касационен съд, ГК, Второ гражданско отделение в частта му, с което е оставена без разглеждане като недопустима на основание чл.280, ал.2 от ГПК подадената от И. К. В. касационна жалба срещу решение от 17.07.2014 г. по гр.д.№ 1388 от 2014 г. на Варненския окръжен съд по иска с правно основание чл.31, ал.2 ЗС.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли същия да бъде отменен.
В писмен отговор от 11.05.2015 г. ответникът по частната жалба Ж. С. Ж. оспорва същата.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по делото/, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на състав на ВКС, който съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.2 във връзка с чл.286, ал.2 ГПК подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение- потвърдено поради следното: Съгласно чл.280, ал.2 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивни решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. По настоящото дело е бил предявен иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за осъждане на ответника Ж. С. Ж. да заплати на ищцата И. К. В. обезщетение за лишаването й от ползване на съсобствен имот през периода от 03.01.2010 г. до датата на подаване на исковата молба- 08.10.2010 г. в размер на 1 500 евро. Съгласно чл.69, ал.1, т.1 ГПК, цената на този иск е 1500 евро, което е под 5 000 лв. Поради това и на основание чл.280, ал.2 от ГПК правилно в обжалваното определение е прието, че въззивното решение по този иск не подлежи на касационно обжалване.
Неоснователно е твърдението на касаторката, че решението по този иск подлежи на касационно обжалване, тъй като от доказателствата по делото било установено, че искът бил основателен за сума над 5 000 лв.: На първо място, без значение за цената на иска е до какъв размер е основателен този иск: цената на иска се определя от претендираната в исковата молба сума или евентуално от претендираната сума след поискано от ищеца и допуснато от съда увеличение на иска, каквото в случая не е правено. На второ място, твърдението, че искът е основателен за сума над 5 000 лв., не отговоря на истината: от заключенията на всички приети по делото съдебно-технически експертизи се установява, че размерът на обезщетението за лишаване от ползване на притежаваната от ищцата 1/2 ид.ч. от съсобствения имот за исковия период /от 03.01.2010 г. до 08.10.2010 г./ е много под 5 000 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 103 от 05.03.2015 г. по гр.д.№ 7011 от 2014 г. на Върховния касационен съд, ГК, Второ гражданско отделение в частта му, с което е оставена без разглеждане като недопустима на основание чл.280, ал.2 от ГПК подадената от И. К. В. касационна жалба срещу решение от 17.07.2014 г. по гр.д.№ 1388 от 2014 г. на Варненския окръжен съд по иска с правно основание чл.31, ал.2 ЗС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.