Определение №290 от 11.6.2015 по ч.пр. дело №231/231 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 290

С.,11.06..2015 година

Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на седми май две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ

при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч. т. дело № 231/2015 година

Производство по реда на чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК.
Образувано е по съвместна частна жалба, подадена от [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], срещу определение от 03.10.2014 г. по ч. гр. д. № 1123/2013 г. на Софийски градски съд, с което са оставени без уважение възраженията на жалбоподателите, основани на чл. 423, ал.1, т.1 ГПК срещу разпореждане за незабавно изпълнение на парично задължение, обективирано в заповед за изпълнение по ч. гр. д.№ 25108/2012 г. на Софийски районен съд, като са оставени без разглеждане подадените от същите частни жалби по чл. 419, ал. 1 ГПК.
С частната жалба са наведени оплаквания за неправилност и недопустимост на обжалваното определение. Твърди се, че атакуваният съдебен акт подлежи на обжалване изцяло, макар в него да е посочено, че същият подлежи на обжалване само в частта, с която са оставени без разглеждане частните жалби по чл. 419, ал. 1 ГПК. Излагат се доводи за противоречие с разрешенията, дадени в т. 5а от ТР № 4 от 18.06.2014 г., постановено по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС.
Ответникът по жалбата – [фирма], [населено място] оспорва частната жалба като неоснователна в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение при Търговска колегия, като взе предвид изложените доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл.ГПК намира следното:
С т.8 на Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че заповедното производство е уредено от закона като двуинстанционно и поради това въззивните определения, постановени в това производство не подлежат на касационно обжалване.
С оглед на задължителния характер на посочения тълкувателен акт, частната жалба срещу определението на Софийски градски съд в частта, с което е оставено без уважение възражението на настоящите жалбоподатели по чл.423, ал.1, т.1 ГПК като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане.
С настоящото определение само се констатира, че обжалваният съдебен акт в тази му част не подлежи на касационен контрол и има окончателен характер.
Частната жалба срещу въззивното определение в останалата му част е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
Съгласно чл.423, ал.3, изр.3 ГПК, когато възражението е прието, съдът разглежда и подадените с възражението частни жалби по чл.413, ал.1 и чл.418, ал.1 ГПК. Следователно допустимостта на подадената частна жалба по чл.419, ал.1 ГПК е обусловена от приемане на възражението по чл.423, ал.1, т.1 ГПК. В конкретния случай съдът е оставил без уважение подаденото възражение, което от своя страна води до недопустимост на частната жалба по чл.419, ал.1 ГПК и правилно същата е оставена без разглеждане със сега обжалваното определение. Ето защо постановеното от него определение в тази му част следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената частна жалба срещу определение от 03.10.2014 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 1 123/2013 г., в частта с която са оставени без уважение възраженията по чл. 423 ГПК, подадени от „Р. [фирма], [фирма], [фирма], и [фирма], всички със седалище и адрес на управление [населено място].
ПОТВЪРЖДАВА определение от 03.10.2014 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 1 123/2013 г., в частта с която са оставени без разглеждане частните жалби по чл. 419, ал. 1 ГПК, подадени от „Р. [фирма], [фирма], [фирма], и [фирма], всички със седалище и адрес на управление [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top