О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 295
12.06.2015г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на десети юни, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1398 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1, вр. чл.396, ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. С. Д. срещу определение от 13.03.2014 г., постановено по в.гр.д.№850/2013 г. на ОС Хасково, с което е оставена без уважение молбата на Е. С. Д. по чл.389 от ГПК, за допускане на обезпечение на предявените срещу Министерство на земеделието и храните насрещни искове за сумата от 24 000 лв., част от претенция от 69 077 лв., стойност на извършени подобрения в имот №06201 и за сумата от 2 391.82 лв., лихва за забава за периода 08.03.2012 г. – 24.02.2013 г.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска от съда да го отмени и допусне обезпечение на предявените насрещни искове.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения от разпоредбата на чл.396, ал.1 от ГПК срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Производството по в.гр.д. №850/2013 г. на ОС Хасково е образувано по въззивна жалба на Министерство на земеделието и храните /МЗХ/ срещу решение от 29.07.2013 г. по гр.д.№3633/2012 г.на РС Кърджали, в частта му, с която са отхвърлени предявените от МЗХ срещу Е. С. Д. искове и са уважени предявените от последната насрещни искове: за сумата от 24 000 лв., част от претенция от 69 077 лв., стойност на извършени подобрения в имот №06201, изразяващи се в изграждане на масивна ограда и за сумата от 2 391.82 лв., лихва за забава за периода 08.03.2012 г. – 24.02.2013 г.
В хода на въззивното производство Е. С. Д. е поискала от въззивния съд, на основание чл.389 от ГПК, да допусне обезпечение на предявените насрещни искове, чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране изпълнението на заповедта за премахване на процесната ограда”.
С обжалваното определение молбата е оставена без уважение, като въззивният съд е изложил мотиви, че по делото липсва заповедта, чието спиране се иска, а в молбата не са посочени номер, дата на издаване, предмет и други съпътстващи реквизити на заповедта.
Съгласно разпоредбата на чл.389, ал.1 от ГПК, във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство е допустимо ищецът да иска обезпечаване на предявен иск, като с оглед чл.391, ал.1 от ГПК, обезпечение на иска се допуска, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяване правата по решението и ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства – т. 1, или бъде представена гаранция в определен от съда размер – т. 2. Необходима предпоставка за допускане на обезпечение е и наличието на обезпечителна нужда, като исканата обезпечителна мярка следва да е подходяща и съответна на обезпечителната нужда.
Отклонение от визирания ред за допускане на обезпечение въвежда разпоредбата на чл.393, ал.1 от ГПК, съгласно която обезпечение на иск за парично вземане срещу държавата, държавните учреждения, общините и лечебните заведения по чл.5, ал.1 от ЗЛЗ не се допуска.
В случая предявените от жалбоподателката насрещни искове са за парични притезания и са насочени срещу МЗХ, което като част от централната администрация на изпълнителната власт несъмнено има статут на държавно учреждение. В този смисъл молбата за допускане на обезпечение се явява неоснователна само на това основание, като за пълнота следва да се посочи, че дори и законът да допускаше налагане на обезпечителни мерки за парични вземания срещу държавни учреждения, то исканата от жалбоподателката обезпечителна мярка, не е в състояние да осигури успешния изход на бъдещото принудително осъществяване на притезанията, респективно да осигури осъществяване на правата по решението.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено, с оглед което Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 13.03.2014 г., постановено по в.гр.д.№850/2013 г. на ОС Хасково.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.