О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
София, 17.06.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на шестнадесети юни, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1363 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Д. К. срещу определение №35 от 10.02.2015 г. постановено по т.д.№4/2015 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, с което е прекратено производството по делото.
В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно, като се посочва, че са налице както основанията по чл.303, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за отмяна на решението на арбитражния съд, така и тези по чл.47, т.2 и т.3 от ЗМТА. Навеждат се доводи, че ГПК е по-висок по степен нормативен акт, поради което следва да се приложат уредените в него разпоредби по отношение на извънредния способ за отмяна. Поддържа се наличие на основания за произнасяне по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, евентуално се иска сезиране на ОСТК за постановяване на тълкувателно решение по същите въпроси. Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното определение.
Ответната страна по жалбата – [фирма] излага съображения за неоснователността й, като иска присъждане на направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
С определението от 10.02.2015 г., е прекратено производството по т.д.№4/2015 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, образувано по подадена от В. Д. К. искова молба по чл.47 от ЗМТА, в която са се съдържали и искания за отмяна на решението на арбитражния съд на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК и за произнасяне на съда по формулирани въпроси с оглед наличие на основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. За да постанови определението, първият тричленен състав на ВКС е приел, че молбата по чл.47 от ЗМТА е подадена след изтичане на предвидения в разпоредбата на чл.48, ал.1 от ЗМТА срок, а молбата за отмяна на влязло в сила арбитражно решение на основание чл.303 от ГПК е недопустима, тъй като единственият способ за отмяната му е исковия ред, като по същите съображения е недопустимо и искането за произнасяне по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, което се дължи само в стадия на селектиране на касационни жалби, а арбитражните решения не подлежат на касационно обжалване.
Определението е правилно.
Установява се в случая, че арбитражното решение е получено от В. Д. К. на 08.04.2014 г., като съгласно разпоредбата на чл.48, ал.1, изр.1 от ЗМТА, срокът за предявяване на иск за отмяната му е изтекъл в края на 08.07.2014 г. – присъствен ден, с оглед което подаденият на 02.10.2014 г., извън посочения срок иск, се явява недопустим.
От друга страна в разпоредбата на чл.47 от ЗМТА се съдържа изрична регламентация на отмяната на арбитражното решение, допустима само чрез предявяване на иск пред ВКС в посочения в закона срок и то на изчерпателно изброените в същата разпоредба основания. Визираната разпоредба се явява специална по отношение на разпоредбите на ГПК, регламентиращи обжалването и извънредните способи за отмяна на постановените от съдилищата актове, още повече че в ЗМТА не се съдържа препращаща към правилата на общия исков процес, норма. В този смисъл единственият способ за отмяна на арбитражно решение е исковият път, ако са налице основанията за това и искът е предявен в указания от закона срок, но не и чрез обжалване на решението или по пътя на извънредните средства за отмяна на влезли в сила съдебни решения. Ето защо молбата за отмяна на арбитражното решение на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК и искането за произнасяне по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК се явяват недопустими.
С оглед изложеното наведените в частната жалба доводи са неоснователни, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, жалбоподателката дължи на ответника направени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размера на 300 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №35 от 10.02.2015 г. постановено по т.д.№4/2015 г. на ВКС, ТК, Второ отделение.
ОСЪЖДА В. Д. К., [ЕГН] да заплати на [фирма],[ЕИК], сумата от 300 лв. разноски.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.