О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323
София, 19.06.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1355 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. А. срещу определение от 06.10.2014 г. по ч.в.т.д.№584/2014 г. на АС Варна, с което е оставена без разглеждане частна жалба на Д. А., кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на [фирма], срещу определение от 19.06.2014 г., постановено по т.д.№ 831/10 г. на ОС Варна, с което не е одобрена частична сметка за разпределение №2.
В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно. Посочва, че съобразно трайната съдебна практика, в случай, че съдът служебно или по възражение на друг кредитор, с определението по чл.729, ал.1 от ТЗ постанови промяна в реда на удовлетворяване на неподал възражение кредитор, от този момент за него възниква интерес и оттам право на жалба срещу промяна в сметката за разпределение. Навеждат се доводи, че жалбоподателят е искал изготвената от синдика частична сметка за разпределение да бъде одобрена от съда, поради което не е подал и възражение, но след постановяване на определението, за него е възникнал правен интерес, обуславящ правото му на жалба. Предвид изложеното се иска отмяна на определението и връщане на делото на въззивния съд за произнасяне по същество.
Ответниците по жалбата – Д. К. и Й. Д., заявяват становище за неоснователността й.
Останалите ответници не заявяват становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че частната жалба на Д. А., кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на [фирма], срещу определение от 19.06.2014 г., постановено по т.д.№ 831/10 г. на ОС Варна, с което не е одобрена частична сметка за разпределение №2, е недопустима, както поради необжалваемост на определението, с което съдът по несъстоятелността отказва да одобри частичната сметка за разпределение, така и поради липса на подадено възражение срещу сметката от страна на подалия жалбата кредитор.
Въззивното определение е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.613а, ал.3 от ТЗ, извън случаите по ал.1, постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд, по съответния ред от Гражданския процесуален кодекс. Визираното препращане води до извод, че допустимостта на въззивното обжалване по отношение на постановените от съда по несъстоятелността определения, е обусловена от изпълнението на изискванията на чл.274, ал.1 от ГПК. Т.е. на инстанционен контрол пред съответния апелативен съд подлежат само тези първоинстанционни определения, които са преграждащи по-нататъшното развитие на делото или по отношение на които законът изрично е предвидил възможност да бъдат обжалвани.
В този смисъл и тъй като определението, с което съдът по несъстоятелността отказва да одобри сметката за разпределение, не попада в нито една от посочените хипотези – не прегражда развитието на производството по делото и на производството по несъстоятелност, а само временно отлага удовлетворяването на кредиторите на несъстоятелността и законът не е предвид възможността да бъде обжалвано, а такъв контрол е допустим само по отношение на определението за одобряване на сметката за разпределение, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По отношение на наведените в частната жалба доводи следва да се посочи, че процесуалноправната легитимация е абсолютна предпоставка за допустимост на подадената частна жалба и образуваното въз основа на нея производство, но същата подлежи на преценка само ако законът предвижда възможност за обжалване на първоинстанционния акт, каквато в случая не е предвидена.
В този смисъл тези доводи не следва да се обсъждат, а по изложените съображения Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 06.10.2014 г. по ч.в.т.д.№584/2014 г. на АС Варна.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.