О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 328
София, 22.06.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1391 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. В. Т. срещу определение №1061 от 20.03.2015 г., постановено по в.т.д.№48/2015 г. на ОС Варна, с което е оставена без разглеждане подадената от В. В. Т. въззивна жалба против решение от 26.11.2014 г. по гр.д.№5272/2014 г. на РС Варна и е прекратено производството по в.т.д.№48/15 г. на ОС Варна.
В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно и се иска отмяната му, тъй като обжалваното решение, въззивната жалба срещу което е оставена без разглеждане, е постановено по общия ред – с него първоинстанционният съд се е произнесъл по съществото на спора, преценявайки приложените към исковата молба доказателства, поради което не е решение по чл.238 от ГПК.
Ответната страна по жалбата – [фирма] изразява становище за неоснователността й.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Производството по гр.д.№5272/2014 г. на РС Варна е било образувано по предявен от В. В. Т. срещу [фирма] иск по чл.79, ал.1, вр. чл.99 от ЗЗД, като в срока по чл.131 от ГПК, ответното дружество е подало отговор на исковата молба, с който е оспорило допустимостта и основателността на предявения иск.
За провеждане на първото съдебно заседание по делото на 11.11.2014 г., ищецът не се е явил и не е изпратил представител, а до този момент не е взел и становище по отговора на ответника, връчен му на 01.09.2014 г., и не е поискал делото да се разгледа в негово отсъствие, като в това заседание процесуалният представител на ответника е поискал от съда да постанови решение по реда на чл.238, ал.2 от ГПК. С решение от 26.11.2014 г. първоинстанционният съд е констатирал тези обстоятелства и като е преценил, че последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяване в съдебно заседание са указани на страните с разпореждане от 14.10.2014 г. /връчено на ищеца на 27.10.2014 г./, както и че с оглед приетите доказателства искът се явява неоснователен, е постановил решение, с което на основание чл.239, ал.1, вр. чл.238, ал.2 от ГПК е отхвърлил иска и е присъдил разноски в полза на ответника.
С обжалваното в настоящото производство определение на ОС Варна, е оставена без разглеждане подадената от В. В. Т. въззивна жалба против решението от 26.11.2014 г. и е прекратено производството по в.т.д.№48/15 г. на ОС Варна, по съображения, че жалбата е процесуално недопустима с оглед установената в чл.239, ал.4 от ГПК забрана за обжалване на неприсъствено решение, като в определението е посочено, че защитата срещу неприсъственото решение се осъществява по реда на чл.240 от ГПК, за прилагането на който, въпреки дадената му възможност /указания в тази насока са редовно връчени на ищеца на 11.03.2015 г./, жалбоподателят ищец не е навел факти и обстоятелства.
Определението е правилно.
Обжалваното с въззивната жалба решение е неприсъствено по смисъла на чл.238, ал.2 от ГПК, за което сочат констатациите на първоинстанционния съд за осъществяване на предпоставките по чл.238, ал.2 от ГПК и формалното позоваване на тази разпоредба, като съдържащите се в решението мотиви за неоснователността на иска са изцяло във връзка с разпоредбата на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК, изискваща от съда извършването на преценка за вероятната неоснователност на иска с оглед направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
Процесуалната възможност за обжалване на неприсъствено решение по общия ред е отречена с разпоредбата на чл.239, ал.4 от ГПК и тъй като въпреки дадената от въззивния съд възможност, ищецът не е навел твърдения за наличие на основания от кръга на визираните в чл.240 от ГПК, жалбата няма характер на молба за отмяна на решението по смисъла на визираната норма.
Предвид изложеното частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Ответникът претендира разноски, но предвид липсата на доказателства за заплащане на уговорения адвокатски хонорар, такива не му се следват.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1061 от 20.03.2015 г., постановено по в.т.д.№48/2015 г. на ОС Варна.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.