О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 370
София, 07.07.2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на втори юли две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М. Славчева
ч.т.дело № 546/2015 година
Производство по реда на чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Д. Б. Н. Н.В.”, Х., срещу определение № 826 от 16.12.2014 г. на Варненски апелативен съд, постановено по ч. т. д. № 739/2014 г., с което е прекратено производството по делото, образувано по частната му жалба срещу определение от 06.11.2014 г. на Варненски окръжен съд по т. д. № 1 632/2014 г., с което е одобрена съдебна спогодба по същото дело.
С частната жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от [фирма], [населено място], в който се излага становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение при Търговска колегия, като обсъди доводите, изложени в частната жалба и прецени данните по делото, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
С искова молба, депозирана на 12.09.2014 г. ищецът [фирма], [населено място], е предявил пред Варненския окръжен съд иск срещу „С. Ш. Л.”, Република М. за сумата 71 304 евро, представляващи дължими и неизплатени суми по Договор за агентиране от 01.01.2012 г., от които: задължения за агентийски разходи и агентийско възнаграждение за периода 05.07.2014 г. – 23.07.2014 г., съгласно „Окончателна дисбурсментска сметка” № 1 778 от 23.07.2014 г., както и пристанищни такси и услуги, агентийски разходи, агентийско възнаграждение и допълнителни разходи на корабособственика за периода 24.07.2014 г. – 20.08.2014 г., съгласно „Окончателна дисбурсментска сметка” № 1 778 – 01 от 20.08.2014 г. На 28.10.2014 г. в хода на първоинстанционното производство настоящият жалбоподател „Д. Б. Н. Н.В.”, Х., е подал искова молба за главно встъпване в производството по делото, която с разпореждане от 30.10.2014 г. е оставена без движение до отстраняване на указаните в него нередовности. В последствие с молба от 11.11.2014 г. настоящият жалбоподател е поискал да встъпи като трето лице – помагач на страната на ответника. Междувременно в съдебното заседание, провело се на 06.11.2014 г., страните са постигнали съдебна спогодба и същата е била одобрена от съда, а производството по делото – прекратено.
Настоящата инстанция споделя изцяло изводите, до които е достигнал съставът на ВАпС в обжалвания съдебен акт. Към 06.11.2014 г. – датата на съдебното заседание, в което съдът е одобрил постигнатата между страните съдебна спогодба, настоящият жалбоподател не е притежавал качеството на страна в процеса, поради което не е бил процесуално легитимиран да обжалва постановения съдебен акт.
Не могат да бъдат споделени доводите на частния жалбоподател, касаещи представено от него съдебно решение на холандски съд. Правилно въззивният съд е посочил, че няма представени доказателства изпълнението на представения съдебен акт да е допуснато по реда на чл. 623 ГПК, като наред с това евентуалните права на жалбоподателя и правата, заявени с иска, са независими едни от други, поради което няма доказан правен интерес от встъпването му по делото като трето лице – помагач.
Наред с това следва да бъде посочено, че при сключване на съдебна спогодба съдът постановява два съдебни акта – първо, определение, с което одобрява постигнатата спогодба и второ, определение за прекратяване на производството по делото. Видно от данните по делоот, жалбоподателят е обжалвал и определението за одобряване на спогодбата. По правната си същност то има само контролен характер, поради което не може да бъде обжалвано, нито атакувано чрез извънредните средства за отмяна. Единственият път за защита срещу това определение е атакуването му по исков път от прокурор, и то само в случаите, в които съдебната спогодба е противозаконна или противоречи на добрите нрави. На свой ред определението за прекратяване на производството по делото подлежи на обжалване при констатация, че е постановено без да е осъществен в пълнота фактическият състав на съдебната спогодба – ако например не е подписана от някоя от страните по нея или е сключена от процесуален представител на страната без надлежна представителна власт, но само от лице с правен интерес, с какъвто жалбоподателят не разполага.
Изложено налага извода, че обжалваното определение е правилно, и като такова ще следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 826 от 16.12.2014 г. на Варненски апелативен съд, постановено по ч. т. д. № 739/2014 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: