– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 470
гр. София, 08 юли 2015 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 10.06.2 015 (десети юни две хиляди и петнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 3008 по описа за 2 015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 3888/23.04.2015 година, подадена от Г. М. Д., в качеството й на [фирма] [населено място], срещу определение № 245/12.03.2015 година на Окръжен съд Хасково, постановено по гр. д. № 898/2014 година, с което по реда на чл. 248 от ГПК е изменено постановеното в същото производство решение № 25/23.01.2015 година.
В частната жалба са изложени доводи за това, че обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Твърди се, че разноските, което се дължат на частния жалбоподател от насрещните страни по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК трябва да се определят като се вземе предвид отхвърлената част от предявените искове съотнесена към пълния размер на вземанията на ищците В. Г. П. и Г. В. Н., а не към предявените с частичните искове части от тях. Поискано е обжалваното определение да бъде отменено и искането на В. Г. П. и Г. В. Н. за изменение на решението по реда на чл. 248 от ГПК да бъде оставено без уважение или направеното от тях искане да бъде уважено само за сумата над 8 400.00 лева.
Ответниците по частната жалба В. Г. П. и Г. В. Н. са подали отговор на същата с вх. № 5004/26.05.2015 година, с който са изразили становище, че е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея определение да бъде потвърдено.
Жалбоподателката е била уведомена за обжалваното определение на 25.03.2015 година, а частната й жалба е с вх. № 3888/23.04.2015. Поради това частната жалба е подадена в определения от Окръжен съд Хасково едномесечен срок за обжалване. Същата е подадена от заинтересовани страни и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
С решение № 25/23.01.2015 година на Окръжен съд Хасково, постановено по гр. д. № 898/2014 година въззивният съд е изменил частично решение № 178/10.10.2014 година на Районен съд Харманли, постановено по гр. д. № 190/2014 година. В резултат на това предявените от В. Г. П. и Г. В. Н. срещу Г. М. Д., в качеството й на [фирма] [населено място] искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ за обезщетение за претърпени от тях, вследствие на смъртта на В. Н. П.-съпруг на първата и баща на втория, настъпила при пътнотранспортно произшествие, реализирано на 03.01.2014 година, неимуществени вреди са били уважени за сумите от по 30 000.00 лева за всеки един от двамата, заедно със законната лихва върху сумите, считано от 03.01.2014 година до окончателното заплащане. Двата субективно съединени иска са били предявени от В. Г. П. и Г. В. Н. като частични за сумите от по 50 000.00 лева за всеки един от двамата, като те са твърдели, че пълния размер на вземането им за обезщетение за претърпените неимуществени вреди е по 100 000.00 лева за всеки един от тях. При постановяване на това решение съставът на Окръжен съд Хасково е определил нов размер на разноските за пред двете съдебни инстанции като е постановил В. Г. П. и Г. В. Н. да заплатят на Г. М. Д., в качеството й на [фирма] [населено място] сумата от 9 604.00 лева съобразно отхвърлената част от исковете.
Горното решение е било съобщено на В. Г. П. и Г. В. Н. на 03.02.2015 година. С молба вх. № 366/09.02.2015 година същите са поискали изменение на решението в частта му за разноските по реда на чл. 248 от ГПК с твърдението, че те са неправилно изчислени. Съставът на Окръжен съд Хасково е приел, че молбата е подадена в предвидения в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК срок и тъй като е бил представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК е разгледал същата по същество. При това е достигнал до извода, че дължимите се на Г. М. Д., в качеството й на [фирма] [населено място] разноски по чл. 78, ал. 3 от ГПК са неправилно определени и е редуцирал същите от 9 604.00 лева на 4 800.00 лева.
В случая молбата по чл. 248 от ГПК е подадена в предвидения в ал. 1 на разпоредбата преклузивен срок, тъй като с оглед датата на връчване на решението на В. Г. П. и Г. В. Н. срокът за обжалване на същото от тях изтича на 03.03.2015 година. Представен е и списък на разноските по чл. 80 от ГПК, поради което молбата е допустима и е подлежала на разглеждане по същество.
Жалбоподателката твърди, че въпреки обстоятелствата, че двата субективно съединени иска са били предявени частично, т. е. за сумата от по 50 000.00 лева да всеки един от В. Г. П. и Г. В. Н., то произнасянето на съда включва в себе си и установяването на пълния размер на твърдените вземания от по 100 000.00 лева за всеки един от двамата ответници по частната жалба. Затова размерът на дължимите се от ищците на жалбоподателката разноски по чл. 78, ал. 3 от ГПК трябвало да се изчисляват не с оглед предявената част от вземанията, а с оглед на пълния им размер. Последният е общо 200 000.00 лева и тъй като двата иска са уважени общо за 60 000.00 лева, то същите са отхвърлени за сумата от общо 140 000.00 лева. Г. М. Д., в качеството й на [фирма] [населено място] твърди, че е направила разноски за двете инстанции в размер на 12 000.00 лева, поради което ответниците по жалбата и дължат най-малко сумата от 8 400.00 лева разноски по чл. 78, ал. 3 от ГПК, изчислени съобразно отхвърлената част от исковете.
Така посоченото становище на жалбоподателката не може да бъде възприето. Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 5 от ГПК исковата молба задължително трябва да съдържа указание за направеното до съда искане. В случаите, когато искането е за защита на парично вземане, то трябва да съдържа размера на търсената от ищеца сума. Последната е от значение за рамките, в които съдът дължи произнасяне в диспозитива на решението си. Не съществува ограничение при искове за парични вземания да бъде заявен не пълния размер на вземането, а само част от него. В тези случаи съдът дължи произнасяне в диспозитива на решението си само до размера на заявената част, а не за цялото вземане. При това произнасяне съдът ще трябва да установи дали заявеното от ищеца вземане съществува и какъв е неговия размер. Констатациите в тази насока обаче ще намерят отражение само в мотивите към решението, но не и в диспозитива на същото. Видно от т. 18 от мотивите и диспозитива на ТР № 1/04.01.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2001 година на ОСГК на ВКС мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на присъдено нещо. Затова за разликата над заявения с исковата молба размер на вземането до пълния такъв не се формира сила на присъдено нещо. В случай, че частичният иск бъде уважен ищецът разполага с възможността да предяви нов иск за разликата до пълния размер на вземането си. В другия случай, когато частичният иск бъде отхвърлен, поради липса на правопораждащи факти, то нов иск не може да бъде предявен, тъй като със сила на присъдено нещо е отречено основанието на вземането. И в двата случая обаче силата на присъдено нещо по предявения частичен иск обхваща само заявения с този иск размер. Предвид на това разликата над заявения с исковата молба по частичния иск размер до пълния такъв на вземането не се включва в предмета на производството. Последният се определя само от размера на заявената част от вземането, поради което и именно с оглед на нея се определя както цената на иска по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ГПК, така и възможността за допускане на решението до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 от ГПК. Съгласно т. 1 от ТР № 1/17.07.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2001 година на ОСГК на ВКС въззивните решения на окръжните съдилища с цена на иска под посочената в чл. 280, ал. 2 от ГПК, ако искът е предявен като частичен не подлежат на касационно обжалване, независимо от пълния размер на заявеното като частично вземане.
С оглед на горното предмет на производството по частичния иск е само заявената част от вземането и отговорността за разноски по чл. 78 от ГПК следва да се определи съобразно уважената и отхвърлената част от този предмет. В случая В. Г. П. и Г. В. Н. ще дължат разноски на жалбоподателката по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК съобразно отхвърлената част-40 000.00 лева, от предявените части от вземанията им в общ размер на 100 000.00 лева. Видно от представените по делото доказателства Г. М. Д., в качеството й на [фирма] [населено място] е извършила съдебни разноски в размер на 12 000.00 лева. Същевременно вземанията предявени срещу нея по двата субективно съединени иска по чл. 200, ал. 1 от ГПК са в общ размер от 100 000.00 лева. Тъй като двата иска са били уважени за общата сума от 60 000.00 лева Г. М. Д., в качеството й на [фирма] [населено място] има право на разноски по чл. 78, ал. 3 от ГПК, които трябва да се определят съобразно отхвърлената част от двата иска, която е общо в размер на 40 000.00 лева. Изчислени по този начин дължимите се на жалбоподателката разноски са в размер на 4 800.00 лева, който размер е възприет и с обжалваното определение.
Предвид на изложеното не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и същото трябва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 245/12.03.2015 година на Окръжен съд Хасково, постановено по гр. д. № 898/2014 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.