О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 518
София, 22.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
седемнадесети юли две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 3633/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Образувано е частна жалба на Д. П. П. срещу определение на Върховен касационен съд, ІV г.о. № 141 от 21.04.2015 г. по гр.д.№ 1465/ 2015 г., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу въззивно решение № 1822 от 31.10.2014 г. по гр.д.№ 1461/ 2014 г. на Пловдивски окръжен съд. В обжалвания акт е прието, че цената на исковете, по които е постановено решението на въззивния съд, е под 5 000 лв, поради което то не подлежи на касационен контрол.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, тъй като заявената с исковата молба претенция е за заплащане на сумата 5 060 лв и въззивното решение, с което същата е отхвърлена, подлежи на касационно обжалване. Поради това моли определението, с което касационната жалба е оставена без разглеждане, да бъде отменено.
Ответните по частната жалба страни – В. И. П., М. В. П., Е. В. Б. и Т. В. П. – не вземат становище.
Частната жалба е допустима, но неоснователна.
Делото е образувано по искова молба на Д. П. П. срещу В. И. П., М. В. П., Е. В. Б. и Т. В. П., с която е заявена претенция ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца 5 060 лв. В хода на производството по делото съдът е констатирал нередовност на исковата молба, тъй като ищецът не е уточнил каква част от исковата сума претендира от всеки от ответниците. С молба от 11.11.2013 г. ищецът е уточнил, че претендира по 1 265 лв от всеки от четиримата ответници. С решение на Пловдивски районен съд от 24.02.2014 г. по гр.д.№ 4539/ 2013 г. така предявените искове са отхвърлени. По въззивна жалба на Д. П. срещу това решение е образувано гр.д.№ 1461/ 2014 г. на Пловдивски окръжен съд. Въззивното производство по това дело е приключило с решение № 1822 от 31.10.2014 г., с което обжалваният пред въззивната инстанция първоинстанционен акт е потвърден. Касационната жалба срещу въззивното решение е оставена без разглеждане с обжалваното в настоящето производство определение на друг състав на Върховния касационен съд.
Определението е законосъобразно.
Цената на предявените искове, с които се търси защита на парични вземания, се определя от търсената сума, съгласно чл.69 ал.1 т.1 ГПК. Законодателят е изключил от обсега на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела по искове с цена до 5 000 лв, т.е. уредил е производството по такива дела като двуинстанционно. Неоснователно касаторът поддържа, че цената на иска в случая следва да се определи като сбор от размера на сумите по претенциите срещу всеки от ответниците. Възможността с една искова молба да бъдат предявени осъдителни искове за парични вземания срещу две и повече лица, не дерогира приложението на чл.69 ал.1 т.1 ГПК. При пасивно субективно съединяване на искове ищецът упражнява самостоятелно право на иск срещу всеки от ответниците, макар да ги заявява с обща искова молба. Релевантна в този случай е цената на всеки от субективно съединените искове, която не надхвърля 5 000 лв, съгласно направеното от самия ищец изрично уточнение с молбата от 11.11.2013 г. Въззивно решение, постановено по гражданско дело, образувано по искове с цена до 5 000 лв, не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.2 ГПК (редакция преди измененията, ДВ бр.50/ 2015 г.). Същите правни изводи са направени в обжалваното определение, поради което подадената срещу него частна жалба е неоснователна и не следва да бъде уважена.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховен касационен съд, ІV г.о. № 141 от 21.04.2015 г. по гр.д.№ 1465/ 2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: