2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 523
София, 27.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 2957 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната жалба на К. Д. К. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Г. В., против определение № 860 от 18 март 2015 г., постановено по гр.д. № 452 по описа на Софийския окръжен съд за 2014 г., с което е оставена без уважение молбата на К. за изменение на решение № 519 от 15 декември 2014 г., постановено по същото гражданско дело в частта му за разноските.
В частната жалба се оспорва като необоснован изводът на съда, че възражението за прекомерност на разноските на другата страна не е направено в хода на делото, поради което било недопустимо. Твърди се, че възражението по чл. 78 ГПК за завишено възнаграждение може да се прави по всяко положение на делото до влизане в сила на решението или съобразно разпоредбата на чл. 248 ГПК, тъй като законодателят не е определил срок за подаване на възражение.
С обжалваното определение съдът приема, че искането по чл. 78, ал. 5 ГПК не е заявено до приключване на устните състезания по делото, а едва с молбата по чл. 248 ГПК, не е било процесуално валидно и съдът не е дължал произнасяне по него с акта си по същество, поради което е счетено, че не са налице предпоставки за изменение на постановеното решение в частта му за разноските.
Частната жалба е неоснователна.
Установява се по делото, че с отговора на въззивната жалба въззиваемата е представила и договор за правна защита и съдействие, отразяващ заплатени 2000 лева възнаграждение за адвокат. В единственото по делото открито съдебно заседание процесуалният й представител, в присъствието на процесуалния представител на въззивника (сега частен жалбоподател), е заявил претенция за присъждане на разноски за инстанцията, която е уважена във въззивното решение. Едва след постановяване на въззивното решение и получаването на препис от него от въззивника, е подадено искане за изменение на решението в частта му за разноските с изявление за тяхната прекомерност.
Както се приема без отклонение в съдебната практика, при втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. Разпоредбата на чл. 80 ГПК предвижда, че страната, която е поискала присъждане на разноски следва да представи списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание за съответната инстанция. Макар изрично да не е записано в закона, следва да се приеме, че срокът за изразяване на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК съответства на срока за представяне на списък с разноските, което е условие за допустимостта на искането за изменение на решението в частта му за разноските в случаите, когато съдът е определил размерът им неправилно, или възражението по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК може да бъде заявено най-късно до приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, например определение № 167 по ч.т.д. № 119/2012 г., І т.о., ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Едва в този случай за съда, както правилно е приел и въззивният съд в настоящия случай, ще възникне необходимостта да се произнесе по искането за присъждане на разноски, както и за тяхната прекомерност, а несъобразяването на възражението от страна на съда би дало основание на заинтересованата страна да предизвика производството по чл. 248, ал. 1, пр. второ ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 860 от 18 март 2015 г., постановено по гр.д. № 452 по описа на Софийския окръжен съд за 2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: