О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 441
С. 30.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на десети юли две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдия Мария Славчева
ч. т. дело № 882/2015 година
Производство по реда на чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. И. В. от [населено място] срещу разпореждане № 44167 от 17.11.2014 г. по гр. д. № 1968/2014 г. на Софийски градски съд, с което е върната касационна жалба с вх. № 111720/30.09.2014 г. срещу решение от 12.07.2014 г., постановено по същото дело. С последното е потвърдено изцяло решение № I-120-21/18.10.2013 г., постановено по гр. д. № 7212/2012 г. на Софийски районен съд, с което е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 274, ал. 1 , т. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. И. В. дължи на [фирма] сума в размер на 7 095 лева, представляваща регресно вземане за вреди, възникнали в резултат на ПТП, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и сума в размер на 556, 24 лева, представляваща мораторна лихва.
С частната жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба – [фирма] не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение при Търговска колегия, като обсъди доводите, изложени в частната жалба и прецени данните по делото, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С частната жалба се обжалва акт на въззивен съд, с който е върната като недопустима подадената от жалбоподателя касационна жалба. Софийски градски съд е приел, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като се касае за търговски спор, породен от упражняване на правото на застрахователя по регресен иск по застрахователен договор, което е абсолютна търговска сделка и с оглед цената на иска, която е под установения минимум в чл. 280, ал. 2 ГПК, същото е изключено от касационен контрол.
С оглед на правната квалификация на предявения иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ делото е търговско по отношение на [фирма]. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ търговец е всяко лице, което по занятие извършва застрахователни сделки, а според чл. 286, ал. 1 ТЗ търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. Търговският характер на делото по отношение на тези лица се определя от качеството „търговец” на страните или на една от тях, когато сделката е едностранно търговска и е свързан с упражняваната от тях търговска дейност. Съгласно чл. 274 ал. 4, вр. чл. 280 ал. 2 ГПК, в редакцията му преди измененията с бр. 50 на ДВ от 03.07.2015 г., не подлежат на касационно обжалване актовете по дела с цена на иска за търговски дела до 10 000 лева и производството по тях е двуинстанционно. С оглед на цената на иска в настоящото производство касационното обжалване се явява недопустимо на основание императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което е налице процесуална пречка за разглеждане на частната касационната жалба срещу въззивното определение от Търговска колегия на Върховния касационен съд.
В обобщение обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 44167 от 17.11.2014 г. на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 1968/2014 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: