4
Р Е Ш Е Н И Е
№40
София,.11.09.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря Лилия Златкова
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 1301/2014 година
Производство по чл.47, т.3 ЗМТА.
Образувано е по иск на [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място], обл.София за отмяна по реда на чл. 47, т.3 ЗМТА на арбитражно решение от 20.12.2013 г. по ВАД № 488/2011 г. на АС при БТПП, с което ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 42 328.18 лв., представляваща невнесени суми по 8 лизингови вноски по договор за финансов лизинг от 25.05.2009 г., договорна неустойка в размер на 1 540.13 лв. за забава върху просрочените вземания, сумата 2 622.92 лв., представляваща заплатени от ищеца и подлежащи на възстановяване от ответника застраховки за МПС за периода от юли 2009 г. до февруари 2010 г., както и разноски по компенсация в размер на 4 840.05 лв.
В исковата молба и в хода на процеса са поддържани твърдения, че първоначално предявеният от ответника иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 ГПК е неподведомствен на АС при БТПП, поради което отнесеният пред него спор недопустимо е бил администриран и разгледан по същество след недопустимо допуснато изменение на вида на търсената с него защита, каквото е и постановеното по делото решение. В подкрепа на твърдението си, че единствено държавният съд е компетентен да разгледа предявеният установителен иск по чл.422 ГПК, ищецът се позовава на Определение № 585 от 21.07.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 457/2011 г., ТК, І т.о. и Определение № 834 от 15.12.2012 г. на ВКС по ч.т.д. № 728/2012 г., постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Ответникът [фирма] оспорва така предявения иск, като в депозирания по реда на чл.131 ГПК отговор и представените в хода на производството писмени бележки излага подробни съображения за неоснователност на въведеното от ищеца твърдение за наличие на предпоставките на чл.47, т.3 ЗМТА, като моли за отхвърлянето му и присъждане на разноски по делото.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с въведеното от ищеца основание и провери данните по делото съобразно правомощията си в настоящето производство, приема за установено следното:
По допустимостта на иска:
Исковата молба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА от легитимирана страна срещу влязло в сила решение на Арбитражния съд при БТПП, което обуславя допустимостта на иска.
По основателността на иска:
Производството пред АС при БТПП първоначално е образувано по предявен от ответника по настоящето дело иск по чл.422 ГПК за установяване на вземането му в размер на сумата 24 871.26 лв., представляваща незаплатени осем лизингови вноски по договор за финансов лизинг № 49-00311 от 25.05.2009 г., за която на основание чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 2197/2009 г. на РС-Варна са му издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за солидарното осъждане на настоящия ищец и [фирма].
По молба на първия ответник с разпореждане от 29.03.2012 г. по ч.гр.д.№ 2197/2009 г. на РС-Варна е обезсилена заповедта за незабавно изпълнение в частта относно неговото задължение по съображения, че искът по чл.422 ГПК е от компетентността на държавния съд, пред който кредиторът не е предявил такъв в срока по чл.415 ГПК. Разпореждането е потвърдено с определение на В. по ч.т.д.№ 1644/2012 г., което с Определение № 834 от 15.12.2012 г. на ВКС по ч.т.д.№ 728/2012 г., ТК, І т.о. не е допуснато до касация по съображения, че определението е постановено в съответствие с установената си практика, че компетентен по иска по чл.422 ГПК е държавният съд.
Спряното производство до приключване на заповедното е било възобновено и по искане на ищеца с определение от 14.05.2013 г. решаващият състав допуснал изменение на първоначално предявения установителен иск в осъдителен, като с оглед на така предприетото изменение и с наличието на валидна арбитражна клауза в договора, на неизпълнението на който е основано предявеното вземане, е обосновал и компетентността си да се произнесе по съществото на изменения иск.
При така установените данни настоящият състав намира, че предявеният иск е неоснователен.
Наведените доводи за недопустимост на първоначалния иск, черпени от нормата на чл. 422 ГПК са основателни, но не поради неподведомственост на спора, а поради липса на правен интерес от предявяването му пред АС при БТПП. Настоящият състав изцяло споделя становището, застъпено в цитираните от ищеца съдебни актове на ВКС, според което искът по чл.422 ГПК е от компетентността на държавния съд. От това следва, че последиците на чл.416 ГПК, изразяващи се в сталибилизиране на оспорената заповед за незабавно изпълнение няма да настъпят за ищеца, доколкото те са обвързвани от установяване на вземането му с влязло в сила решение на държавен, а не на арбитражен съд.
Независимо че правният интерес не може да бъде обсъждан в контекста на изложеното основание по чл.47, т.3 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение, следва да се отбележи, че с обезсилване на издадената заповед за изпълнение, какъвто е настоящия случай, за кредитора би съществувал правен интерес да предприеме защита на вземането си чрез предявяване на осъдителен иск по общия ред, като този иск би бил и единственият способ за реализиране на вземането му след неуспешно проведеното и нереализирано до край заповедно производство. Именно това е сторил и ищецът в арбитражния процес чрез предприетото от него изменение на първоначално предявения иск в осъдителен, а няма колебание в практиката и в правната доктрина, че в случаите, в които след предявяване на иска възникне липсваща процесуална предпоставка или отпадне съществуващата процесуална пречка, порочно образуваният процес се санира с обратна сила и искът се смята за надлежно предявен от момента на подаване на исковата молба.
По изложените съображения искът по чл.47, т.3 ГПК следва да се отхвърли като неоснователен.
Независимо от изхода на делото искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение поради липса на доказателства такива да са направени.
Водим от горното В. касационен сд, състав на Второ търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на [фирма], [населено място] срещу [фирма] [населено място], обл. София за отмяна по реда на чл. 47, т.3 ЗМТА на арбитражно решение от 20.12.2013 г. по ВАД № 488/2011 г. на АС при БТПП.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: